О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 23.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 587 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. к. с. /. чрез юрисконсулт И. К. В. срещу решение № 357/20.06.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 751/2007 г., с което е отменено уважително решение № 202/04.07.2002 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 414/2006 г. и е постановено друго, отхвърлящо предявения иск на РКС срещу “К” А. за сумата 272933.85 лв. и е оставено в сила решението на ПОС в отхвърлителната му част по иска за разликата от уважения размер до пълния предявен размер – 303932.45 лв. с присъждане на съответните разноски.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като основание за допустимост на касационното обжалване сочи наличие на хипотезите чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна: “К” А. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на РКС – П. срещу решението на ПАС, поради следните съображения:
ПОС е сезиран от РКС – П. с иск по чл.59 ЗЗД срещу “К” А. за сумата от 303932.45 лв. Ищецът претендира исковата сума на соченото основание като собственик на дворно място – подробно описано – със застроена и незастроена част, върнато му съгласно §1 на ПР на ЗК със заповед № РД-16-154/09.07.1993 г., който не е освободен и не му е предаден от “К” А. , ползвал същия.
Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 272933.85 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер. ПАС е отменил първоинстанционното решение в уважителната част и е отхвърлил иска за отменения размер, а е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Основният спорен въпрос, обусловил решението на ПАС и формулиран от касатора – от кой момент е възникнало вещното право на собственост върху процесния имот в патримониума на ищеца, респ. от кой момент ответното дружество е ползвало същия имот без правно основание, довело до неоснователното му обогатяване. Касаторът поддържа, че вещното право на собственост върху спорния имот е възникнало по силата на закона – влизане в сила на §1 от ПЗР на ЗК /1991 г. – отм./ в какъвто смисъл е задължителната и константна практика на ВКС, докато ПАС е приел, че ответното дружество е ползвало имота на правно основание до влизане в сила на решение на ВКС по иск по чл.108 ЗС между страните, с оглед на което не е налице неоснователното му обогатяване до този момент. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК предвид произнасянето на ПАС по този въпрос в противоречие с ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС и цитираната практика на отделни състави на ВС и ВКС от касатора, представляваща константна практика. Доколкото отговорът на този въпрос е обусловил и отговора на въпроса за целия размер на исканото обезщетение, предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са налице за цялото решение на ПАС – в отменителната и потвърдителната му част.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото е налице задължителна и константна практика по отношение на сочените от касатора въпроси и относимите към тях правни норми, непоставящи проблеми с тълкуването и прилагането им.
С оглед приетото от съдебния състав наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на ПАС на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 6078.65 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 357/20.06.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 751/2007 г.
УКАЗВА на касатора – Р. к. с. –. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6078.65 лв. /шест хиляди и седемдесет и осем лева и 30 стотинки/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.