О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 12.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 962 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Б. и с. /БПС/ ” А. чрез а. С срещу решение от 14.05.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГО, ІVБ въззивен състав по гр.д. № 1500/2008 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявени искове срещу настоящия касатор по чл.49 ЗЗД за 5135 щ.д. със законната лихва и по чл.86 ЗЗД за 128.43 щ.д. мораторна лихва с направените разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „И” О. /предишно наименование „И” ООД/ оспорва касационната жалба като допускане и по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с предявени искове от „И” О. /сега „И” ООД/ срещу „Б” О. /сега „Б. и с. /БПС/” АД/ за сумите 5135 щ.д. главница и 128.43 щ.д. лихва за забава – обезщетение за претърпени имуществени вреди – липси на стоки, доставени в склада на ответника, а закупени от ищеца и лихва за забава.
С решение от 16.08.2004 г. СРС е отхвърлил исковете, които е квалифицирал по чл.373 ал.1 ТЗ вр. чл.367 ТЗ и чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД. Това решение е обезсилено с решение от 28.03.2005 г. на СГС, оставено в сила от ВКС – решение № 4/22.02.2006 г., и делото е върнато за ново разглеждане от СРС за произнасяне по предявените искове на предявеното основание – чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Постановеното решение на СРС – от 05.07.2006 г. , уважаващо исковете по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД /осъждащо „Б” О. да заплати на „И” О. сумите 5135 щ.д. главница и 128.43 щ.д. мораторна лихва./ отново е обезсилено от СГС с решение от 21.08.2007 г., чието решение е отменено от ВКС с решение от 15.04.2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. С постановеното при новото разглеждане решение от СГС – от 14.05.2009 г. е оставено в сила решението на СРС от 05.07.2006 г. Именно решението на СГС от 14.05.2009 г. е предмет на настоящата касационна жалба. СГС е приел, че ищецът „И” О. /сега „И” ООД/ е закупил компютърни компоненти от САЩ, превозени и доставени в склад на ответника в България – временен склад по смисъла на чл.108 ППЗМ вр. чл.58 ал.1ЗМ. От този склад ищецът е получил пратката в състояние, несъответстващо като килограми и брой на артикулите , описани в проформа фактура за стоката. Пратката е върната и е съставен авариен протокол за състоянието на стоката. Съдът е приел, че вредите са причинени от служители на ответника при извършване на възложената им работа, поради което и на основание чл.49 ЗЗД е уважил предявения иск за претендираното обезщетение и лихва за забава.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а твърди, че въззивният съд не е квалифицирал спора съобразно обстоятелствата по делото, изрично посочени в исковата молба. Или касаторът визира квалификацията на иска, приета от СГС. Но изложените по-нататък доводи не визират приетата квалификация и правни аргументи за същата, а неправилно приетата фактическа обстановка след обсъждането на определени доказателства. Следва да се посочи, че относно квалификацията на предявените искове има многократно произнасяне както от СГС /решение от 28.03.2005 г. по гр.д. №3934/2004 г. и от 21.08.2007 г., /, така и от ВКС /решение от 22.02.2006 г. по гр.д. 536/2005 г. и от 15.04.2008 г. /. Друг е въпросът, че доводите във връзка с крайни изводи по обсъжданите доказателства и приета фхактическа обстановка са относими към неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не могат да бъдат приети нито като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито като обосноваващи наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не мотивира наличието на този критерий.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІVБ въззивен състав по гр.д. № 1500/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.