О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 27.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 428/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“Е” АД гр. С., ул. “. № 3* е подал касационна жалба против решение № 521/19.12.2008 год. постановено по гр. д. № 3070/2008 год. на Софийския градски съд, ІV Д състав. В жалбата се поддържат оплаквания за нарушения на материалния закон и се моли за отменяване на въззивното решение, и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли иска по чл. 97 ал. І ГПК /отм./, за установяване, че Ж. И. С. от София не дължи на “Е” АД гр. С., сумата от 1905,89 лв. – допълнително начислена стойност на консумирана ел. енергия за периода от месец октомври 2006 година до 31.03.2007 год.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК, като в изложението се твърди, че съдилищата решавали противоречиво въпросите касаещи извършените корекции на отчетени количества консумирана ел. енергия за минало време, противоречиво било разбирането относно характера на изготвените от дружеството касатор констативни актове, както и по тълкуването на общите условия към договора за продажба на електрическа енергия. Това според касатора било видно от приложените съдебни решения, но с изложението се представя копие само от едно решение – от 11.10.2007 год. по гр. д. № 3343/06 год. на Софийския градски съд, ІV Б състав. Тези твърдения на касатора сочат на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, без това да се посочва от него изрично.
Освен горните твърдения в касационната жалба /вж. трети абзац/ се заявява, че “съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по който нямало утвърдена еднопосочна практика, до момента е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, което налага извод за поддържане на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Ж. И. С. от гр. С., ул. “. № 3, не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че между ищцата и ответника, настоящ касатор, е сключен договор на 25.02.2000 год. за продажба на електрическа енергия. На 29.03.2007 год. с протокол № 1* двама служители на ответника и в присъствието на двама свидетели са констатирали, че електромера на адрес гр. С., ул. “. в кв. “Бояна”, който се е намирал в табло до вратата на кафене на ищцата, е бил с нарушени две пломби. В протокола е отразено още, че преминаващата през електромера енергия е с грешка в отчитането минус 78,32% , и че за последен път електромерът е бил проверяван през месец декември 1999 година. Общо начислената за плащане енергия, след тази проверка е била в размер на сумата от 1 905,89 лв., за които били издадени 6 бр. фактури – поотделно за всеки месец от октомври 2006 год. до март 2007 год. Със заповед на председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор от 16.08.2004 год. е определена периодичността за последващи проверки на средставата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, като срокът за тези проверки е бил една, две или четири години в зависимост от обслужваните мощности. С решения на ДКЕВР от 01.09.2005 год. и 29.11.2006 год. са публикувани Общи условия на ответника за продажба на ел. енергия и в чл. 25 от тези ОУ е предвидена възможност за едностранно коригиране на сметки от ответника при хипотезите и по начините посочени в Общите условия.
СГС приема иска за основателен – че ищцата не дължи стойността на коригираната енергия, като излага съображения, че при извършената корекция на консумираната ел. енергия ответникът се е основавал на Общите условия, но те не могат да бъдат източник на права и задължения, доколкото не са били в сила към момента на сключване на индивидуалния договор на 25.02.2000 год., в който изрично са уговорени клаузи които са различни от действуващите Общи условия. Освен това СГС е приел, че съгласно чл. 120 ал. І от ЗЕ, а и според отменения ЗЕЕЕ, ответникът е собственик на уредите за измерване на електрическата енергия и негово е задължението да ги поддържа в изправност, а последната проверка е правена през 1999 година и не може да се приеме, че неизправността в измервателиня уред е причинена от потребителя на ел. енергия.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос касаещ дължимостта на заплащане на коригирана ел. енергия, която е била предмет на отчет през предходни периоди, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се споделя твърдението на касатора, че с представеното от него решение от 11.10.2007 год. по гр. д. № 3343/06 год. на Софийския градски съд, ІV Б състав, въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Това решение, с което се отменява решение на СРС и се постановява отхвърляне иска по чл. 97 ал. І ГПК /отм./, е постановено по конкретен случай и след преценка на конкретна фактическа обстановка, която е различна от процесната. Различното е, че констатациите и спорният период в представеното решение са от време предхождащо приемането на Общите условия, въз основа на които “Е” АД е извършил корекция на потребената ел. енергия, а освен това от представеното решение е видно, че техническата неизправност на ел. уреда е причинена умишлено от потребителя, докато в настоящия случай не е така.
Изложеното налага извод, че не е налице приложно поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като въпросът не е решаван противоречиво от съдилищата.
Не е налице и приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, а процесният въпрос не е такъв, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 521/19.12.2008 год. постановено по гр. д. № 3070/2008 год. на Софийския градски съд, ІV Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :