О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 30.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 27.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 363/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 337/20.12.2008 год. по в. гр. д. № 420/2008 год. Великотърновският апелативен съд е оставил в сила решение № 92/16.05.2008 год. по гр. д. № 164/2007 год. на Ловешкия окръжен съд, с което се признава за установено, че В. “О” от село Л., Област Ловешка, не дължи на “Ч” АД гр. С., сумата 12050,37 лв., представляваща стойността на ел. енергия, от която главница 8 070,32 лв. за времето от месец август 2002 год. до месец март 2005 год., включително и първо междинно плащане за месец април 2005 год., и лихва върху главницата от 3 788,37 лв.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, “Ч” АД гр. С. е подал касационна жалба против въззивното решение, в частта с която се оставя в сила първоинстанционното решение на Ловешкия окръжен съд, с което се уважава отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ до размера на сумата 12 050,37 лв.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – В. “О” от село Л., Област Ловешка, не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че с определение от 05.07.2005 год. по гр. д. № 759/2005 год. Ловешкият районен съд на основание чл. 237 б. “к” ГПК /отм./ е осъдил В. “О” от село Л., да заплати на “Е” ЕАД, клон Ловеч, правоприемник на който е “Ч” АД гр. С., сумата 20120,69 лв., представляваща стойността на ел. енергия, от която главница 16 332,32 лв. за времето от месец август 2002 год. до месец март 2005 год., включително и първо междинно плащане за месец април 2005 год., и лихва върху главницата от 3 788,37 лв.
ВТАС е обсъдил подробно доказателствата по делото, включително тройната СТЕ, и е приел по иска по чл. 254 ГПК /отм./, че ищецът не дължи на ответника сумата 12 050,37 лв., от които 8 262,00 лв. главница и 3 788,37 лв. мораторна лихва. Изводите на въззивния съд се обосновават от установените по делото факти, според които по партидата на ищеца под № 118 са записани като абонати няколко обекта – ”О”, “К”, “Ф” “СРЖБ”, абонат № 5*“М”, но те са собственост на ищеца и ВТАС приема, че отчетената енергия по измервателните уреди за процесния период следва да бъде за негова сметка. За сумата от 8 262,00 лв. е прието, че ищецът не дължи плащането й, защото тази сума е начислена за обект с абонатен № 5*“Т”, към който за процесния период е имало неправомерно прикачване на потребители на ел. енергия, чиято консумация е отчитана от доставчика на кооперацията. Прието е още, че отчитането на ел. енергия за всеки обект намиращ се на повече от 300 метра от трафопоста е следвало да се извърши от средство за търговско измерване /СТИ/ монтирано в трафопоста, което е задължение на ответника и което в случая не било направено от него.
По отношение на обезщетението за забава е прието, че е имало плащане на суми от 661,06 лв. и 168,30 лв., които са погасили част от задължението за мораторни лихви, че за сумата от 8 262,00 лв. не се дължат лихви, а за останалата част е прието, че ответникът не е доказал размера на дължимите от ищеца лихви.
Съгласно чл. 280 ал. І 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ недължимостта на заплащането на ел. енергия която не е консумирана от лицето /в случая ищеца/ на която е начислена, но само произнасяне от съда по материалноправен въпрос не е достатъчно за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І 3 от ГПК.
Развитие на правото ще е налице в случай, че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго.
Настоящият състав не споделя доводите на касатора, че въпросът по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и за създаване на трайна регламентация и еднозначна съдебна практика по споровете по обществени отношения, регламентирани сравнително скоро по нов по характера си начин и при коренна промяна на философията на отношенията (касаторът уточнява, че има предвид различията в ЗЕЕЕ – отм. и ЗЕ), и тъй като по този въпрос нямало утвърдена съдебна практика, това било основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
ВКС ІІ т. о. счита, че въпросът не се свежда до регламентация на обществените отношения, до тяхната философия, или до тълкуване на закона /ЗЕЕЕ – отм. и ЗЕ/, а до заплащане на стойността на ел. енергия съобразно консумираните количества които са отчетени по измервателни уреди, а колкото до това, че по въпроса нямало утвърдена съдебна практика, този факт сам по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 337/20.12.2008 год. по в. гр. д. № 420/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :