О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 21.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т. дело №269/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 изр.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “К”- Германия, подадена чрез адв. А за отмяна на определение №140 от 23.03.2009г. по ч.т.д.141/2009г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството-жалбоподател срещу определението на Софийския апелативен съд от 13.01.2009г., постановено по ч.гр.дело №50/2009г. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, че с определението съдът се произнася по съществото на производството по допускане на обезпечението изведено като аргумент от възможността да бъде изменена обезпечителната мярка само при изменение на обстоятелствата, при които е била допусната, както и че всяко произнасяне по подадена пред съда молба представлява произнасяне по съществото на направеното искане в обезпечителното производство. Жалбата е аргументирана и с факта, че законодателят изрично не е изключил от касационен контрол определенията за допускане на обезпечителни мерки, с приемането на текста на чл.274, ал.3, т.2 ГПК е въведен от законодателя нов подход, чрез разширяване на обхвата на подлежащите на обжалване определения, поради което следва да бъде изоставена практиката приета в т.6 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът Г. Б. Б., гр. С. не взема становище по изложените в частната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу съдебен акт на ВКС, който по силата на чл.274, ал.2 ГПК подлежи на разглеждане пред друг тричленен състав на същия съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Правилно е застъпеното от състава на първо търговско отделение на ВКС становище, че определението, с което се допуска обезпечение не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане и отмяна на обезпечение не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на посочената разпоредба на ГПК. Определението на съда по чл.389, респ. чл.390 ГПК има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. По същество с новия ГПК не се променя значението и същността на обезпечителният процес, като привременна защита на ищеца в исковия процес, без съда да се произнася по самото материално право, в какъвто смисъл е приетото в т.6 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Следователно, определението подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийския апелативен съд по частната жалба, е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила, както правилно е приел съставът на ВКС в обжалваното определение.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, тричленен състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №140 от 23.03.2009г., постановено по ч.т.дело №141/2009г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: