Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
Гр.София, 14.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 258 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ във вр. с Пар.2, ал.3 от ГПК в сила от 01.03.2008г.
Образувано е по касационна жалба на “П”Е. , гр. С., срещу решение № 20/11.01.2008г., постановено по т.д. № 382/2007г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 24.07.2007г. по гр.д. № 73/2007г. на Шуменския окръжен съд. С това решение е отхвърлен предявеният иск от “П”Е. за прекратяване, на основание чл.155, т.1 от ТЗ, на “Т” ООД.
Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано и моли за неговата отмяна, като предявеният иск да се уважи.
Ответникът “Т”О. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като обсъди направените оплаквания, с оглед на заявените касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е подадени от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и е допустима.
Разгледана по съществото жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че ищецът е съдружник в ответното дружество, притежаващ повече от 1/5 от капитала, както и че с решение от 19.11.2004г. по ф.д. № 281/97г. на Шуменския окръжен съд е вписано прехвърлянето на търговското предприятие от “Т”О. на “Т”Е. , гр. С.. Решаващият състав е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл.155, т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност съобразно основанията, заявени от ищеца. Доводът, че след прехвърлянето на търговското предприятие ответното дружество е останало без предмет на дейност, фирмено наименование и капитал е счетен за неоснователен с аргумент, че в резултат на прехвърлянето правният субект не се заличава, а отчуждителят продължава да съществува с фирменото си наименование и предмета на дейност. Въззивният съд е направил разграничение между имущество на дружеството и капитала му и е приел, че чрез сключената сделка капиталът, като определящ елемент от юридическия статут на дружеството, остава при прехвърлителя и отразява относителната тежест за дяловете на всеки от съдружниците. По отношение на въведеното основание за прекратяване поради неосъществяване на дейност от дружеството и изразената воля на ищеца, че не желае продължаване на съществуването на дружеството, съставът на апелативния съд е счел, че сочените обстоятелства не представляват “важни причини” по смисъла на закона.
Решението е правилно.
Касаторът поддържа твърденията си в исковата молба, че след прехвърляне на търговското предприятие ответното дружество не е извършвало никаква дейност и не разполага с имущество, които обстоятелства квалифицира като “важни причини” за прекратяването по чл.155, т.1 от ТЗ, поради което изводът на въззивния съд се явявал неправилен. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон, в частта, в която се изложени съображения, че капиталът на дружеството продължава да съществува. Като споделя аргументацията на съда за разликата между имущество и капитал, касатора заявява, че твърдението за липса на капитал следва да се разбира като несъществуване на имущество, което е под стойността на капитала.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.155, т.1 от ТЗ възможност по иск на съдружник да бъде прекратено дружество с ограничена отговорност, ако важни причини налагат това. Преценката относно наличието на конкретни основания за прекратяване на дружеството е предоставена на съда.
При обсъждането дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник и причините да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството.
Изводите за съществуването на важни причини за прекратяване могат да се основат на действия на мнозинството от съдружниците – накърняване на дружествените цели, нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници, но също така и на трайна липса на рентабилност, сериозно и непоправимо разстройство в отношенията между съдружниците, както и други причини, които правят невъзможен просперитета на дружеството.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че сочените от ищеца по иска причини – липса на фирмено наименование, неосъществяване на предмета на дейност и липсата на регистрирания капитал, не следва да се квалифицират като основание за прекратяване на ответното дружество. С прехвърлянето на търговското предприятие по чл.15 от ТЗ отчуждителят не е загубил фирменото си наименование, тъй като такава възможност не е предвидена – по аргумент и от 16, ал.3 от ТЗ за отговорността на прехвърлителя по отношение на кредиторите. Осъществяването на дейност е предоставено на волята на съдружниците, а единствено нежеланието на някой от тях за участие в стопанския живот чрез дружеството не е законово основание за прекратяване на юридическото лице. Твърдението за липсата на капитал, разбирано в касационната жалба като несъществуване на имущество, не е заявено с исковата молба. Ищецът е поддържал, че с прехвърлянето на търговското предприятие капиталът е спаднал под минимално изискуемия размер, обстоятелство, което не е налице само по силата на договора по чл.15 от ТЗ. Предмет на прехвърлянето е имуществото на дружеството, евентуално и вноските срещу записания капитал, но регистрираният капитал, определящ дружеството като юридическо лице с ограничена отговорност до размера на вписания капитал, не е заличен. По отношение на липсата на имущество, в смисъл на активи на дружеството, с въззивната жалба е заявено искане за събиране на доказателства, което е оставено без уважение от апелативния съд. В касационната жалба не е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение чрез отказ на съда да изслуша експертиза за финансовите резултати на дружеството, а се поддържа, че изводът за липса на имущество следва да се обоснове само на база на договора за прехвърляне на търговското предприятие.
По изложените съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия счита, че не са налице въведените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила съгласно чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/11.01.2008г., постановено по т.д. № 382/2007г. от Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.