О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр.София, 30.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 627/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №23 от 10.03.2008г., постановено по гр.дело № 2779/2007г. на Софийски градски съд, въззивна колегия , ІV-Д отделение с което, след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на “П” Е. , гр. С., с правно основание чл.200 ЗЗД и чл.92, ал.1ЗЗД, като неоснователни. Касаторът “П” Е. иска отмяна на въззивното решение като неправилно, на основанията посочени в чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Е. “М”, чрез адв. А в писмен отговор счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба по същество. Изложени са също съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000лв.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право, който да е обусловил изводите му за съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца материално право, при наличието на изчерпателно изброените хипотези в т.т.1-3. В случая се твърди от касатора, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е решен от съда спор от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави анализ на събраните по делото доказателства за да обоснове наличието на валидно сключен договор за продажба. Твърди се, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния/ без конкретно да се посочва/ и процесуален закон, поради това, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и изявленията на страните.
За да отхвърли обективно съединените искове, с правно основание чл.200 и чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че сключения между страните договор за продажба на два броя павилиони на цена 5900 лв., всеки един от тях от 55 кв.м., находящи се в гр. С., пазар “М”, страда от съществен порок, а именно не са индивидуализирани признаците на предмета на договора, т.е. страните не са постигнали съгласие за продадените вещи. С отхвърляне на иска за заплащане на цената по договора, съдът е отхвърлил иска за договорна неустойка по чл.5, ал.2. От решението следва, че решаващият мотив за отхвърляне на исковете е нищожност на договора за продажба, поради липса на съгласие относно предмета на договора/ чл.26, ал.2 ЗЗД/.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. На преценка подлежат правните изводи на съда, доколко те са съобразени със закона и съдебната практика и за обусловили крайния изход на спора по делото, а не неговите фактически констатации. В случая касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и като формулира съществения материалноправен въпрос за действителността на договора за продажба, не е развиват релевантни доводи за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което има отношение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД, която урежда нищожността на договорите, поради липсата на съгласие за съществените елементи на договора, е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Дали насрещните волеизявления на страните по договора са индивидуализирали в достатъчна степен предмета на договора за продажба, това е въпрос на конкретно установяване от събраните по делото доказателства. В случая касаторът се позовава на нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане разглеждането на касационната жалба по същество. От друга страна формулираният съществен процесуален въпрос/ чл.188 ГПК отм/ се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Следователно поставените от касатора въпроси са съотносими към основанията за отмяна на неправилно въззивно решение, визирани в чл.281 ГПК, но не и към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение, поради което искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение се явява неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23 от 10.03.2008г., постановено по гр.дело № 2779/2007г. на Софийски градски съд, въззивна колегия , ІV-Д отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: