О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 16.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 752/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №63 от 30.04.2008г., постановено по в.гр.дело №2251/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е отхвърлен искът на К. Д. К. от гр. С. срещу ЗД“Български имоти” АД, гр. С. за сумата от 20 000 лв., с искане да бъде отменено като неправилно. Релевирани са оплаквания за отмяна на решението в обжалваната му част по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на всички основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, визирани в чл.280 ГПК.
Ответникът по жалбата ЗД “Български имоти” АД от гр. С. в писмено становище излага съображения за недопустимост на касационната жалба, защото не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК и за нейната неоснователност. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв. С определение №321/20.10.2008г., постановено по ч.т. дело № 351/2008г. състав на Върховният касационен съд, ТК, второ отделение е отменил разпореждането на САС за връщане на касационната жалба, поради не посочване на основанията по чл.280 ГПК, по съображения, че от съдържанието й може да се направи извод, че касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване.
С атакуваното въззивно решение е уважен иск на касатора К. К. по чл.407, ал.1 ТЗ/отм/ за сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 3.10.2004г. срещу З. “Български имоти” АД, като застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен с В. В. , водач на лек автомобил “ УАЗ”, рег. № С* с което е причинено ПТП. За разликата до претендирания размер от 30 000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение, е за определяне по справедливост на обезщетението за търпените от ищеца болки и страдания от непозволено увреждане, определен като съществен и от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът за определянето на справедливо обезщетение за търпени болки и страдания /неимуществени вреди/ е съществен за спора/ чл.280, ал.1 ГПК/, но не са налице останалите предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение, визирани в т.т.1-3. Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.1 ГПК се отнася до хипотезата, когато съдилищата са постановили противоречиви решения по идентичен материален или процесуален въпрос, или решението противоречи на задължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС, а такива не са посочени от жалбоподателя. Касаторът не е аргументирал третото основание за допускане до касационно обжалване – същественият правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като кумулативна предпоставка, което е достатъчно основание да се откаже допускане до разглеждане по същество на касационната жалба. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент за морални вреди не е абстрактна категория, а следва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, установени по делото, които имат отношение към вредата. Последните обаче не подлежат на преценка в производството по допустимост на касационното обжалване, а само изводите на съда по приложението на материалния закон, защото съществения матералноправен или процесуалноправен въпрос трябва да бъде решен в хипотезите на т.1-3 на чл.280 ГПК. В случая, съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД, като норма определяща справедливостта като критерий при определяне на обезщетението, а след преценка на фактите и доказателствата е определен и размерът му. Доколко определения от съда размер на обезщетението възмездява търпените от ищеца болки и страдания, е въпрос засягащ правилността на съдебния акт и основанията по чл.281, т.3 ГПК.
В заключение, поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в обжалваната му част.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63/30.04.2008г., постановено по в.гр.дело № 2251/2007 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: