О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр.София, 03.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 617/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Л” ООД, гр. К. срещу решение №42 от 20.03.2009г., постановено по в.гр.дело №540/2008г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение №408 от 20.11.2007г. по т.дело №24/2007г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.252 ГПК/отм/ срещу ТПЗК “Е”, с. М. за сумата от 32 936 лв. по договор от 5.07.2006г. и запис на заповед от 5.07.2006г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на трите основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е представил разпечатка на за бр. съдебни решения.
В писмен отговор ответникът по касация ТПЗК “Е”, чрез адв. О счита касационната жалба за недопустима, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а доколкото се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК то решението не противоречи на представената съдебна практика, обратното съдът се е придържал при постановяването на решението си към тази практика. С отговора са представени два броя решения на ВКС. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения:
Ищецът и касатор в настоящото производство “Л” ООД е сезирал съда с иск по чл.252 ГПК отм. за сумата от 32 936 лв., дължима по запис на заповед от 5.07.2006г., като правния си интерес ищецът е обосновал със спиране на образуваното срещу ответника изп. дело по чл.250 ГПК отм., като в хода на исковото производство ищецът е поддържал връзката между издадения запис на заповед и сключеният между страните договор от 5.07.2007г. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че издаденият от ответника в полза на ищеца запис на заповед по т.4 от договора от 5.07.2006г. за сумата от 32 936 лв., има гаранционна функция и служи на ищеца като обезпечение, в случай, че ответникът не приключи задвижената транзитна операция в определения в договора срок – не заплати митните сборове и бъдат предприети от отправното митническо учреждение действия по чл.259, ал.1 и ал.2 ППЗМ в съответствие с чл.227 от ППЗМ. Съдът е приел, че по смисъла на договора ответникът дължи на ищеца сумата от 32 936 лв. само и единствено когато тази сума е излязла от патримониума на ищеца и с нея са били заплатени дължимите митни сборове, каквито данни за предприети срещу него действие по чл.259, ал.1 и ал.2 и чл.227 ППЗМ липсват, както и че абстрактния характер на записа на заповед не дава основание да се разгледа откъснато от каузалната сделка между страните.
Касаторът е формулирал като основен за спора по чл.280, ал.1 ГПК въпрос за записа на заповед от 5.07.2006г., като основание за получаване на сумата от 32 936 лв. – вземане предмет на установяване с положителния иск по чл.252 ГПК отм.
Според касатора матералноправеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС в конкретно цитирани решения за абстрактния характер на записа на заповед, за валидността на който не е необходимо доказването на кауза. Доколкото поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК., се основава на отделни решения на ВКС, които нямат задължителен за съдилищата характер, то следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящия състав на ВКС, ТК първо отделение намира, че поддържаното допълнително основание по т.2 не е налице. Във въззивното решение липсва произнасяне по поставения от касатора въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за зависимостта за валидността на записа на заповед със съществуването на каузално правоотношение между страните, защото в хода на исковото производство не са правени доводи и възражения по такъв правен въпрос. Съдът се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора за съществуването на връзката между издадения на основание т.4, раздел З. на доверителя, запис на заповед за сумата от 32 936 лв. и поети от страните права и задължения по договора от 5.07.2007г за представителство за митническо деклариране на стоки за транзитна операция и митническо обезпечение на митните сборове за транзитен внос на зърнокомбайн марка “К”, която връзка не се отрича от самия касатор на страница втора от изложението, поддържана и в хода на процеса. Преценката на съда, че записа на заповед служи като гаранция за изпълнение на поето от страна на ответника задължение по договора, което макар и със забава е изпълнил, е в резултат на обсъждане на доказателствата по делото. Доводите на касатора за неправилно възприемане от съда на правно релевантните за спора факти и доказателствата, които ги установяват, са доводи които са относими към правилността на обжалвания съдебен акт и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. При въведения в чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий за допускане касационно обжалване на въззивните решения, на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, но не фактите по делото. Доколко установените по делото факти и доказателствата, които ги установяват, са правилно преценени от съда и съобразно това правилно е приложен закона, подлежи на проверка едва след допускане до разглеждане по същество на касационната жалба. Въззивното решение не противоречи на р. №1414 от 29.10.2003г. по гр.дело №2264/2002г. на ІІ т.о. на ВКС, поради това, че разрешава различен правен казус. С него е прието, че ако в записа на заповед липсват някои съществени условия по чл.535 ТЗ, т.е. ако записа на заповед е недействителен, при иск по чл.254 ГПК не отпада задължението на съда да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не, което в същност е предмета на този иск. За първи път в касационното производство касаторът се позовава на недействителност на записа на заповед по чл.535, т.2 ТЗ, поради което позоваването на касатора на ТР №1/28.01.2005г. на ТК на ВКС се явява неоснователно. Поставеният въпрос за действителността на записа на заповед, когато с него е поето задължение под условие, е важен правен въпрос, но не и по конкретното дело, защото не е въведен в спора и по тази причина няма произнасяне от съда, т.е. така поставения матералноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Материалноправният въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като основна предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил изводите на съда.
В заключение липсва основание за допускане до касационно обжалване решението на Великотърновския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На ответника ще следва да се присъдят документираните пред тази инстанция разноски в размер на 360лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 20.03.2009г., постановено по в.т.гр.дело № 540/2008г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА “Л” ООД, гр. К. да заплати на ТПЗК “Е”, с. М., Община Л. разноски 360 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: