О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр.София, 21.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 128/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано е по частна касационна жалба на “ ЮРОЛАНГ И Е. ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С. срещу определение № 5* от 25.2.2009 г. по ч. гр. д. № 3779/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане от 23.02.2009 г. по ч. гр. д. № 1979/2009 г. на СРС, І ГК, 40състав. С последното е отхвърлено заявлението на банката за издаване на основание чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. Л. Ю. и М. Т. Ю. по договор за потребителски кредит. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Поддържа становище, че заявлението е попълнено по утвърдения от Министъра на правосъдието образец и е внесена дължимата за това производство ДТ. Счита за неправилни изводите на съда, че от от съдържанието на извлечението не може да се установи какви са конкретните вземания на банката и дали те са изискуеми. Пояснява, че в представения документ – извлечение главницата е разделена на редовна главница и просрочена главница, за да се обоснове и докаже предсрочната изискуемост на кредита и размера на непогасената главница. Жалбоподателя се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК / доколкото касаторът е приложил едно определение на отделен състав на ВКС/: въпросите за обхвата на въззивната проверка в заповедното производство по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и какво съдържание е вложил законодателя в чл.12, т.2 от Т. за ДТ в понятието “материален интерес”. Моли определението да бъде отменено и да се остави в сила определението на районния съд.
Ответниците Т. Л. Ю. и М. Т. Ю. не са взели становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат, е приел, че представеният препис-извлечение от сметка на длъжника не представлява редовен от външна страна документ – няма номер и дата на издаването, подписано е от лица, който нямат законна представителна власт. Приел е, че от съдържанието на извлечението не могат да се установяват какви са конкретните вземания на банката и дали те са изискуеми. С оглед обусловилите крайния резултат на заповедното производство изводи на въззивния съд, значим за спора правен въпрос и за редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК и неговото съдържание. Вторият въпрос за базата за определяне на ДТ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК не е обусловил крайния изход на делото, поради което не се явява релевантен за спора процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че частният жалбоподател е изпълнил изискването на чл.280, ал.1 от ГПК за посочване на релевантния за крайния изход на делото процесуален въпрос, но не е изпълнена допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпроси имащи значение за възприетия краен резултат, което в случая не е сторено от жалбоподателя. В представеното от касатора определение от 22.05.2009г. по ч.гр. дело №3792/2009г. на СГС, административно отделение е дадено тълкуване на чл.12, т.2 от Т. за определяне на ДТ, но както се посочи по – горе по този въпрос въззивният съд не се произнесъл, с което очевидно е приел, че жалбоподателят е внесъл дължимата по Т. ДТ.
Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение / определение/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай. В случая преценката доколко представеното извлечение от сметка установява конкретните вземания на банката е въпрос по фактите и обосноваността на обжалваното определение. Основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдържащи се в чл. 281, т. 3 ГПК, са различни от основанията за допускане на касационен контрол. Основанията за неправилност ще бъдат обект на изследване едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която би се развила, само ако са налице основанията за допускането й до касационен контрол.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на определение № 5* от 22.05.2009 г. по ч. гр. д. № 3779/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: