О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София, 23.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1151/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” О. , гр. С. срещу решение №1084 от 20.07.2009г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. №1073/2008 г., с което касаторът е осъден да заплати на “М” – Д. на композитори и автори за к. управление на авторски права при публично изпълнение и механичен запис, като оторизиран представител на страните – излъчващи организации, включващи публичните / обществени телевизии/ изброени в приложение №2 сумата от 106 886.72 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за генерално лицензиране №151 от 20.12.1999г. за разрешаване на едновременно препредаване на телевизионни програми, както и сумата от 9 563.28 лв. мораторна лихва за забава за плащане на възнаграждението. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, с подробно изложени аргументи. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът по касация сдружение М. , представлявано от изпълнителния директор М в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по съществото на касационната жалба – счита я за неоснователна. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат Софийският апелативен съд е приел, че по силата на чл.40, ал.7 ЗОПСП и в съответствие с правомощията по параграф 5, ал.2 от с.з., както и по силата на договор от 20.12.1999г. ищецът се явява оправомощено лице да претендира заплащане на възнаграждение за предоставената му неизключителна лицензия за препредаване на телевизионни програми и съдържащите се в тях произведения на авторското право, ведно с лихвите за забава, при съобразяване на сроковете по чл.8, ал.3 от договора. При определяне на размера на дължимото от ответника възнаграждение съдът се е съобразил със заключението на счетоводната експертиза и размерите, в които са предявени исковете, квалифицирани от съда по чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 36, ал.1 ЗАПСП и чл.86 ЗЗД. Прието е за преклудирано възражението на ответника относно неизпълнено задължение на ищеца по чл.8, ал.3 от договора да издаде фактура за дължимото възнаграждение, вместо издадените проформа фактури, с постановеното отменително решение на ВКС по т.дело №87/2008г., поради което е приел, че не следва то да се обсъжда.
Настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както основната, така и допълнителната. Посоченият от касатора въпрос дали е обвързващо за страните по договора плащането въз основа на проформа фактура, която не е получена от ответника по делото, на първо място е относимо към основанията за неправилност на решението в обжалваната му част, доколкото установяване на факта на получаването на фактурата е въпрос на преценка на доказателствата по делото и е относимо към касационното основание по чл.281, т.3 пр. трето ГПК, и на второ място съдебните решенията, на които се позовава касаторът няма данни да се влезли в сила. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения / т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, какъвто не е настоящия случай.
Неотносимо към предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е становището на касатора, че въззивният съд не е обсъдил доводите му, че задължението му по договора за заплащане на цената на услугата е предопределено от издаването на фактура за дължимата сума от ищеца. Така поставен процесуалния въпрос е относим към касационното основание по чл.281, т.3 пр. второ ГПК. В т.4 на ТР №1/2009г. по тълкувателно дело №1/2009г. на ОСГТК е прието, че правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай. С оглед на посоченото тълкуване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не обосновават извод за допускане до касационно обжалване, въпросът на касатора дали имат обвързващо страните действие представените по делото документи като меморандум, гаранция, списък на програмите за едновременно предаване по к. , след като не са подписани от него, и служебно споразумение от 24.01.2001г., което е с дата следваща датата на сключване на договора, въз основа на който ищецът претендира правата си. Преценката на съда за обвързващото страните действие на договорите е по съществото на спора и касае правилността на изводите на въззивния съд, поради което поставения въпрос не попада в приложното поле на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК и неследва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1084 от 20.07.2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по в.гр.д. №1073/2008 г. в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: