О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр.София, 04.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 613/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №18 от 24.06.2008г., постановено по гр.дело № 1939/2007г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решението на Софийски градски съд от 19.06.2007г., по ф.дело №1074/2006 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят В. С. С. от гр. С. иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК сочи като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата “С” А. , гр. С. в писмено становище прави искане да не се допуска до разглеждане по същество касационната жалба на В. С. С. поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация, счита, че посочените от касатора за съществени правни въпроса не са съществени за въззивното решение, защото САС е установил недопустимост на процеса поради липса на правен интерес, липсва произнасяне по активната матералноправна легитимация, която е свързана с основателността на иска, а процесуалната легитимация и правния интерес от търсената защита са две отделни и различни предпоставки. Сочи се, че аргументацията в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК всъщност има отношение към основателността на касационната жалба, а не към нейната допустимост, с оглед на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
САС се е произнесъл по иск по чл.71 ТЗ за установяване на акционерно участие на С. в дружеството “С” А. от 106 750 бр. обикновени поименни акции с право на глас и осъждане на дружеството да впише всички подлежащи на вписване в книгата на акционерите обстоятелства, съгласно чл.179 ТЗ, произтичащи от акционерното му участие в капитала на дружеството. За да прекрати производството поради липсата на правен интерес от предявения иск, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява дружеството да оспорва както правата му на акционер, така и обема на тези права, доказателство, за което е извършеното вписване в книгата на акционерите на 10.04.2006г. на акционерното участие на ищеца с 106 750 бр. акции, записването на визирания брой акции в книгата на поименните акционери от легитимирано лице прави противопоставими на дружеството правата на ищеца, произтичащи от прехвърлянето на временни удостоверения / чл.187, ал.3 във връзка с чл.185, ал.2 ТЗ/. Интересът от търсената искова защита е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, която трябва да бъде налице не само при предявяването му , но и през цялото развитие на процеса. Признаването на иска, съпроводено с признаването на факти и обстоятелства, от които произтичат заявените от ищеца членствени права, налагат доказване на интереса и тъй като събраните пред двете инстанции доказателства не установяват твърденията на ищеца за нарушени членствени права ч. действия или бездействия на органи на дружеството, съдът е прекратил производството по предявения иск.
В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с активната материалноправна легитимация на ищеца, и по съществен процесуален въпрос, свързан с принадлежността на правото на иск, че изводите на въззивният съд за липсата на правен интерес са неверни и изцяло в противоречие с практиката на ВКС, защото интересът от установителния иск се обосновава с отричането на правата му от страна на ответника пред първата инстанция ч. оспорване на предявения иск, а събраните по делото доказателства доказват оспорването качеството му на акционер или обема на правата му от управителен орган на дружеството, каквито са: представената от ответника книга на акционерите с дата 24.11.2000г., в която не е записан като акционер на дружеството, в поканата за участие в общото събрание на акционерите от 10.04.2006г., изхождаща от УС е поканен за участие в ОС като акционер с 71 750 бр. акции от капитала на дружеството. Позовава се на решения №43 от 1.02.1990г. по гр.дело №757/1989г. на ВС, ІІ г.о. и решение 2101 от 7.12.1995г. по гр.дело №616/1994г. на ВС, ІV г.о.
Според касатора допустимостта на производството по предявения иск / чл.71 ТЗ/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като ако се приеме тезата на САС, то всяка производство по иск по чл.71 ТЗ може да приеме за недопустимо, ако ответникът признава иска или факти по делото.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за една от предпоставките за упражняване на правото на иск – наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.71 ТЗ за защита на членствени права на ищеца в акционерното дружество. Правото на иск принадлежи на всяко лице, което може да се легитимира като съдружник в търговско дружество или като акционер в акционерно дружество. Правен интерес от предявяване на иск по чл.71 ТЗ е винаги налице когато се оспорват права на съдружник или акционер, или обемът на тези права и това оспорване е от орган на дружеството. Правният интерес е винаги конкретен и той се преценява от съда с оглед на заявените от ищеца факти и обстоятелства, и от поведението на ответника преди и след предявяване на иска. Неправилната преценка на фактите ще обоснове извод за неправилност на решението, а основанията за неправилност на решението са визирани в чл.281 ГПК. В този смисъл, съображенията на касатора по преценка на фактите и доказателствата по делото от въззивния съд, имат отношение към обосноваността на решението, а не към основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1, което с оглед на цитираните от жалбоподателя решения, следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение на Върховния съд №43 от 1.02.1990г. по гр.дело № 757/1989г. на ІІ г.о. е прието, че интерес от установителен иск ще е налице и когато ответникът признава иска в съдебно заседание, но извънсъдебно го оспорва. В случая ответникът е направил извънсъдебно признаване на иска с извършеното вписване в книгата на акционерите на броя на акциите на акционера С. преди предявяване на иска през 2006г., което е прието от въззивния съд, като един от установените по делото факти, обосноваващ извод за липсата на правен интерес от търсената с иска защита. Правото на собственост на акционера върху 106 750 бр. акции на “С” А. е признато от дружеството с вписването му като акционер в книгата на акционерите 10.04.2006г./ искът е предявен на 13.04.2006г./, с което е изчерпана претендираната в исковата молба защита на права по иска по чл.71 ТЗ. Решение №2101/7.12.1995г. по гр.дело №616/1994г. на ВС, ІV г.о. сочи начина, по който следва да процедира съдът, когато установи липсата на правен интерес от предявения иск, т.е. решен е въпрос, в подкрепа на даденото от САС разрешение.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуването на непълни и неясни правни норми или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18/24.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 1939/2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: