О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр.София, 08.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 30/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1243 от 14.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №976/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №580/19.08.2009г. на С. окръжен съд, с което е спряно производството по делото. Жалбоподателите Е. Т. К. К. с фирма “А” и Е. Т. Г. К. с фирма “Т” искат отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели се позовават на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът С. “А”, чрез адв. Ж в писмен отговор счита, че не е са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че по отношение на предявения от СД”А” срещу двамата жалбоподатели иск по чл.135 ЗЗД се явява преюдициален спора за съществуването на вземането на ищеца срещу първия ответник Е. А. К. Колев”, поради което е потвърдил определението на окръжния съд за спиране на производството по делото. Частните жалбоподатели поддържат становище, че възникването на правото на иск по чл.135 ЗЗД не е обусловено от установяването на вземането с влязло в сила решение и в подкрепа на това свое становище се позовават на три броя съдебни решения на ВС, от които е представено ксерокопие на решение №422 от 20.03.2000г. по гр.дело №1469/1999г.
Поставеният от частните касатори материалноправен и процесуално правен въпрос е значим по делото, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – изводите на съда за обусловеност на иска по чл.135 ЗЗД от висящото исково производство за установяване на вземането на ищеца не е в противоречие с практиката на ВС. В цитираното решение на ВС вземането на ищеца по иска по чл.135 ЗЗД е било установено с влязло в сила съдебно решение и спорът е бил към кой момент следва да се счита за възникнало – от момента на сключване на договора между страните или от момента на установяването му с влязло в сила решение за преценката налице ли е увреждаща сделка. Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото се спира когато е налице друго висящо производство, решението по което ще е от значение за правилното решаване на спора. В случая преценката на съда за преюдициалност на спора е направената въз основа на конкретните данни по делото, а именно, че след като ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в отделно исково производство, оспорено от частните касатори, то се явява преюдициално по отношение на иска по чл.135 ЗЗД.
В заключение въззивното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика, поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1243/14.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №976/2009г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: