О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 23.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №28/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. последно ГПК
Образувано е по частна жалба на “М” Е. , от гр. Б., с която се иска отмяна на определение №108/27.11.2008г. на ВКС, ІІ т.о. Търговска колегия, постановено по т.дело № 312/2008г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба като процесуално недопустима срещу определението на Бургаския апелативен съд №119/23.07.2008г. по ч.т.дело №168/2008г. Според жалбоподателя изводът на ВКС за необжалваемост на определението щеше да бъде верен само ако въззивният съд се беше произнесъл по съществото на частната му жалба срещу определението на първоинстанционния съд. Доколкото с въззивното определение се прегражда по нататъшния ход на делото е приложима разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК/отм/.
Ответникът по частната жалба “М” Е. , гр. Б. в писмено становище прави искане да се остави в сила определението на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователа.
С обжалваното определение състав на ВКС, Търговска колегия е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя по съображения, че с оглед на датата на подадената частна жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител М. по изп.дело № 20067040400349/2006г. по реда на отменената разпоредба на чл. 332 и сл. ГПК отм., на основание приетото в т.2 на ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС и разпоредбата на параграф 2, ал.10 от ПЗР на ГПК във връзка с параграф 42, ал.1 ЗИД ГПК, обжалваното определение на Бургаския апелативен съд не подлежи на касационен контрол.
Определението е правилно и ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:
С определение от 20.03.2008г., постановено по ч.гр.дело № 742/2006г. Бургадсият окръжен съд се е произнесъл по частна жалба вх. № 1200/16.10.2006г. на “М” Е. срещу действията на съдебен изпълнител – оценка на движими и недвижими вещи по опис от 2.10.2006г., по реда на чл.332 и сл. ГПК/отм/. Съдът е приел частната жалба за недопустима, оставил я без разглеждане и е прекратил производството по делото, по съображения, че атакуваните действия не представляват акт на принудително изпълнение, тъй като не се осъществява принуда върху имотната сфера на длъжника. Действието, което предхожда и осигурява осъществяването му, не подлежи на обжалване по реда на чл.332 ГПК/отм/. Бургаският апелативен съд се е произнесъл по частна жалба на дружеството-жалбоподател и е оставил в сила определението по изложените от първоинстанционния съд мотиви. Съгласно разпоредбата на параграф2, ал.10 ГПК /ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г./ производствата, образувани по жалби срещу действията на държавния или частния съдебен изпълнител и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. В настоящия казус жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е подадена при действието на отменения ГПК и при съобразяване на т.2 на ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС, правилно Бургаският апелативен съд се е произнесъл, като функционално компетентен съд, по законосъобразността на прекратителното определение на Бургаския окръжен съд, което е окончателно. Като е съобразил горното, съставът на ВКС, Търговска колегия е постановил правилно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Неоснователно е позоваването на чл.217, ал.4 ГПК/отм/ , във връзка с чл.218а ГПК отм. Според даденото от ОСГК на ВКС задължително тълкуване, щом като в правомощията на окръжния съд не е включена процесуална възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие, то и постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя и е прекратено производството по делото, подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв по аргумент от чл. 72, ал. 1 ЗСВ във вр. с чл. 215, ал. 2 ГПК. Създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието му с исковия процес по аргумент на противното от чл. 218а, б. „в“ ГПК.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №408/27.11.2008г., постановено по т.дело № 312/2008г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: