О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр.София, 23.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 456/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №111 от 9.06.2008г., постановено по в.т.дело №140/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд от 27.01.2008г., постановено по т.дело №27/2005г., с която е уважен иск на “П” ЕАД срещу “Р” със седалище в гр. Х., Г. за сумата от 9200 щ.д., представляваща заплатена митническа глоба, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2005г. до окончателното й заплащане, ведно с направените по делото разноски. Жалбоподателят “Р” счита въззивното решение за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост, иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се отхвърли искът на ищеца “П” ЕАД по чл.109,ал.3 КТК като неоснователен. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор “П” ЕАД , гр. В. се позовава на параграф 2, ал.2 ГПК и иска прекратяване на касационното производство поради неговата недопустимост, поради това че Варненският апелативен съд се е произнесъл по иск, с цена до 25 000 лв./ чл.218а, б”б” ГПК отм/. Алтернативното искане на ответника по касация е да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000лв.
Варненският апелативен съд е уважил иск с правно основание чл.109, ал.3 КТК за причинени на ищеца вреди, в размер на платена от него глоба в размер на 26 429.500 турски лири, представляваща равностойността на 9290 щ.д. от констатираното от М. служба М. на различие между декларираното и действителното количество цигари от изпращача – ответник по делото, превозени с контейнер NMBU 450203-6. Съдът е приел за доказани фактите, от които произтича отговорността на ответника, както и пасивната му легитимация. Не е уважено правопогасяващото възражение на ответника за изтекла давност, с мотиви, че за случая е приложим общия давностен срок по чл.111, б”б” ЗЗД за вземания за обезщетение от неизпълнен договор, който е тригодишен, но дори да се приеме специалният давностен срок по чл.357, т.2, б”а” КТК , счетено е, че срокът не е изтекъл, тъй като вземането на ищеца произтича от щети и началният момент започва да тече от реалното им настъпване.
Неоснователно е възражението на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба. Съгласно параграф 2, ал.3 от ПЗР на ГПК ДВ, бр. 59 от 29.07.2007г. по стария ред се разглеждат делата, образувани по касационни жалби, постъпили до влизане в сила на кодекса, т.е. меродавно за реда, по който ще се разглеждат касационните дела е датата на постъпване на касационната жалба, а не реда по който е разгледано въззивното дело. В случая касационната жалба е постъпила в съда на 18.07.2008г. и е с обжалваем интерес над 1000 лв./ чл.274, ал.4 ГПК/, поради което същата се явява процесуално допустима.
Въпросът за легитимацията на страните в процеса е съществен правен въпрос. Касаторът твърди, че правнорелевантен относно субектите по превозното правоотношение е сключеният превозен договор, а не посочените страни по коносамента, т.е. посочените в коносамента страни не винаги съвпадат със страните по превозния договор. Изложени са доводи, че въпросът за пасивната легитимация на ответника е решен от въззивния съд в противоречие с решение по ВАД № 96/2006г. на АС при БТПП и решение №1382/20.07.1995г. на V-Г отделение на ВКС. Така посоченото основание следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като цитираните от касатора решения не попадат в приложното поле на т.1 – задължителната практика на ВС и ВКС в приети постановления и тълкувателни решения, константната практика по даден правен въпрос, както и практиката на ВКС, установена по действащия ГПК. Цитираното от касатора решение на АС при БТПП не следва да бъде коментирано, защото чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречивата практика на гражданските съдилища. Решеният от въззивният съд съществен въпрос за пасивната легитимация на ответника не е в противоречие с приетото в решение №1382/20.07.1995г. на ВС, защото касае правоотношения по различни превозни договори, по отношение на които се прилагат различни материални актове – К. СМР и КТК. В решението на ВС е прието, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за сключването му е достатъчно съвпадането на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените условия на договора – превозваните товари и навлото, а товарителницата е доказателствено средство за сключения договор, но не и за неговата действителност. В решението на Варненският апелативен съд липсва произнасяне по въпроса дали коносамента е условие за действителност на превозния договор по море, уреден в чл.103 КТК, а изводите му за пасивната легитимация на ответника са изведени след преценка на доказателствата по делото – коносамент и заявка за превоз от 23.10.2003г. Що се касае до изложените доводи за неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото, то те могат да обосноват неправилност на решението, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основания за неговата отмяна по чл.281 ГПК, но не са основание за допускане касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По въпроса за давността – чл.111, б”б” ЗЗД или чл. 357, т.2, б”а” КТ.
Въпросът за давността е съществен правен въпрос и при разрешаването му Варненският апелативен съд приема, че разпоредбата на чл. 357, т.2, б”а” КТК намира приложение за отговорността на превозвача за вземания на получателя, произтичащи от липса и повреди на товара, настъпили по време на превоз. За вреди произтичащи от неизпълнение на други задължения извън посочените в чл. 357 КТК важи препращането към ЗЗД и предвидения в чл.111, б”б” ЗЗД давностен срок за вземания за обезщетения от неизпълнен договор, какъвто е случая по делото. Доколкото касаторът се позовава на вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, този довод има отношение към неправилността на съдебния акт и е основание за отмяна по чл.281 ГПК. Позоваването на решение №920 от 30.06.2003 г. по гр.дело № 168/2002г. и решение №62 от 25.01.2002г. по гр.дело № 891/2001г. на ВКС, не може да обоснове извод за приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй се отнасят за други факти и правоотношения / за обезщетение по застрахователен договор и за превози по К. за CMP /. Л. на обективен идентитет в разглежданите казуси изключва основанието за противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доводите за правилността, респ. неправилността на изводите на въззивния съд за прилагането на специалната давност по КТК или на общата давност по ЗЗД, и по конкретно дали кратката погасителна давност се прилага за всички вземания и обезщетения, произтичащи от изпълнението на превозния договор, както се поддържа от касатора или само за вземания на получателя от липси и повреди на товара по време на превоза, какъвто извод е направен от въззивния съд, следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, тъй като са свързани с тълкуването и прилагането на материалния закон. Неправилното приложение на материалния закон е основание за отмяна на въззивното решение като неправилно, но не е относимо към производството по чл.288 ГПК, в което се разглежда единствено допускането до разглеждане на касационната жалба по същество при изчерпателно изброените в чл.280 ГПК основания. Касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е достатъчно съдът да се е произнесъл по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, но това разрешение трябва да има значение за развитие на правото, кумулативна предпоставка за прилагането на нормата.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111/ 9.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 140/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: