О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр.София, 23.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 706/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение № 321 от 25.06.2008г., постановено по в.гр.дело №280/2008г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с което, след обезсилване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на Х. Х. Б. и Е. П. Б. от гр. В., предявени като частични на основание чл.92, ал.1 ЗЗД срещу “Н” А. , гр. В. и е отхвърлен искът на Х. Х. за сумата от 3500 лв., дължим наем за месеците ноември и декември 2005г. и от м. януари до м. декември 2006г., с искане да бъде отменено и уважени исковете им. В приложението към касационната жалба, за основанията по допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, е направено искане ВКС да се произнесе дали е правилна преценката на въззивния съд за кредиторова забава по отношение на насрещната престация за довършване на строителството от строителя /ответник по делото/ и следва ли той да бъде освободен от задължението за неустойка и заплащане на наем за оборотната квартира. Отговорът на този въпрос трябва да даде отговор и на въпроса след като срещу ищците – касатори по делото, няма предявена насрещна престация от строителя, може ли същият да бъде освободен от отговорност за забавено изпълнение от негова страна. Според касаторите по този въпрос трябва да бъде уеднаквена практиката на съдилищата и затова се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата “ Н. холдинг ” А. , гр. В. чрез адв. Н в писмен отговор счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба по същество. Алтернативното искане е да бъде оставена без уважение поради отсъствие на отменителните основания по чл.281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с правен интерес над 1000лв.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право, който да е обусловил изводите му за съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца материално право, при наличието на изчерпателно изброените хипотези в т.т.1-3. С оглед на посоченото от касатора основание / чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК/ и преценка на изложените аргументи в негова подкрепа, настоящият състав на Върховният касационен съд, намира, че липсва законовата предпоставка за допускане касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
За да отхвърли исковете като неоснователни, въззивният съд е приел, че договорът от 26.05.2003г., от който ищците черпят права по предявените искове, съдържа белезите на договор за възлагане на строителство и на предварителен договор за учредяване на право на строеж и поради тази причина е налице обвързаност на изпълнението на строителството с изпълнението на уговорките за учредяване на правото на строеж на строителя, като насрещни престации по двустранен договор. Изложени са съображения, че изпълнителят на строителството не дължи заплащането на неустойка за забавено изпълнение, защото възложителите през отделните етапи на изпълнение на договора от 26.05.2003г. не са изпълнявали или са изпълнявали при забава свои насрещни задължения, което поведение е възприето от съда като забава на кредитора. За задължението на дружеството да заплаща наем на ищеца Б. за оборотно жилище, въззивният съд, като е отчел забавата на кредитора по договора, е приел, че доколкото задължението е периодично, изпълнителят има право да го задържи за следващите месеци.
Въпросът за забавата на кредитора и освобождаване на длъжника от отговорност при забавено изпълнение на негово насрещно задължение, е съществен правен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда и да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая такава преценка не може да бъде направена от ВКС, тъй като в изложението си касаторът не е посочил приложимата според него правна норма за конкретния казус, която е неясна или непълна и по тълкувателен път да се налага изясняване на съдържанието й, както и не е изложил аргументи за значението на решението на съда за развитие на правото, като кумулативна предпоставка по т.3.
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решен противоречиво от съдилищата, т.е. съдилищата са постановили противоречиви решения по идентичен материален или процесуален въпрос. В случая касаторите не са посочили конкретна съдебна практика, при което е налице отсъствие на основанието по т.2, което обосновава извод да не се допуска до разглеждане по същество касационната жалба
В. от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 321 от 25.06.2008г., постановено по в.гр.дело №280/2008г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: