О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр.София, 09.11.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 507/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “И” Е. , гр. В. срещу решение №45 от 30.01.2009г., постановено по в.т.дело №1231/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 24.10.2008г., по гр.дело №6310/2007 г., с което касаторът е осъден да заплати на “О” О. сумата от 8401.20 лв., представляваща цената на направени разходи за отстраняване на некачествено извършена работа по договор за изработка от 25.04.2002г., ведно със законната лихва и разноски по делото. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – решението е изградено на базата на неавтентичен документ, оспорен по реда на чл.154 ГПК/отм/. В изложението си към касационната жалба касаторът поддържа поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата “О” О. в писмен отговор прави искане да се остави касационната жалба без уважение и изразява становище за прекалено разширителното тълкуване от страна на касатора на чл.154 ГПК/отм/при тълкуване на понятието “следващо заседание”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касатора въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК/отм./ относно понятието “следващо заседание” като срок за ответника за оспорване на представен от ищеца документ – съдържанието на добавката в клаузата на чл.5.2 от договор от 25.04.2002г., от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Според касатора тълкуването на разпоредбата налага извода, че за ответника срокът за оспорване на писмен документ започва да тече от съдебното заседание в което присъства, а не най-късно в следващото по ред съдебно заседание. Поставеният от касатора процесуален въпрос е от значение за крайните изводи на съда, защото след като е приел, че ответникът и изпълнител по договора за изработка, е пропуснал да оспори автентичността на клаузата на договора за гаранционния срок на изпълнената работа по реда на чл.154, ал.1 ГПК/отм/, е приел, че той е 60 дневен и тъй като в този срок са се появили недостатъците на извършената работа, е уважил иска на ищеца за отстраняването им в размер на присъдената сума. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка. За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК/отм/ е ясна и установената съдебна практика относно срока, в който страната може да оспори представен по делото писмен документ, не е противоречива. Ако страната не е присъствала в заседанието, в което документа е представен, тя може да го оспори най-късно в следващото по ред съдебно заседание.
Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат тъй като не са поискани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45/30.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 1231/2008г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: