О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр.София, 18.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 936/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. С. М. и В. С. В. от гр. П., чрез адв. Т срещу решение № 66/2.04.2009г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по д. №84/2009 г., в частта, с която е отхвърлен искът им за неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до 40 000лв. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната част на предявенините искове поради неправилното определяне размера на обезщетението за причинените им неимуществени вреди от ПТП. Твърди се, че с решението е нарушен принципа на справедливост, поради което присъденото от съдилищата обезщетение от 30 000 лв. не съответства с причинените вреди. Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна – З. “ Б. ” А. не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявените преки искове по чл.226 КЗ, с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тях при ПТП. Този въпрос наистина е основен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Независимо от това, че касаторите са формулирани релевантния за спора материалноправен въпрос, не е налице второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Позоваването на закона не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правните норми – чл.52 ЗЗД, съгласно които обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №66/2.04.2009 г., постановено по д. №84/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: