О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр.София, 05.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 396/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №75 от 20.20.2008г., постановено по т.дело № 1033/2006г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №181/27.06.2006г., постановено по т.дело №90/2006г. на Пловдивския окръжен съд, с което касаторът “Х” А. , гр. С. е осъден да заплати на “Х” А. , гр. С. сумата от 11 000 лв., представляваща цената на закупени маркучи по фактура №17835 от 15.12.1999г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2003г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 5 455.39 лв. по иска по чл.86 ЗЗД за времето от 15.12.1999г. до 10.07.2003г. Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата “Х”А. в писмен отговор прави искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради това, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да приема за основателен иска на ищеца “Х”А. за заплащане на сумата от 11 000 лв. по фактура 17835 от 15.12.1999г. въззивният съд се е позовал както на направено признание на иска от страна на процесуалния представител на ответника “Х” А. <Ад&@А. , така и на заключението на вещото лица, което е установило, че маркучите, предмет на фактурата, са заведени в счетоводството и склада на дружеството. Съдът е приел, че липсва възражение направено по реда на чл.324 ТЗ за констатиране на липси, респ. доказателства установяващи този факт. С уважаване на главния иск съдът е приел за основателен и предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
В изложението си за основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът твърди, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като не е взел предвид изложените във въззивната жалба обстоятелства по направеното от него възражение по чл.324 ТЗ, а именно установената грешка при осчетоводяването на маркучите в счетоводството му, в нарушение на материалния закон е не е взето предвид от съда направено частично признание на иска от пълномощника на страната, без да е имал представителна власт да извърши това, не е взето предвид обстоятелството, че съставените фактури не отговарят на Закона за счетоводството и на ЗДДС, съставените от ищеца РКО по първоначалния иск не отговарят на посочената от закона форма и не са подписани от касатора, въззивният съд не е обсъдил в пълна мяра събраните по делото доказателства, както и направените оспорвания на документи.
При така изложените от касатора оплаквания не следва да се допуска разглеждане на касационната жалба по същество, по следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. На преценка подлежат правните изводи на съда , доколко те са съобразени със закона и съдебната практика. В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не е очертал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос от съществено значение за правилното решаване на спора, а релевира оплаквания, които касаят неправилността на обжалвания съдебен акт, поради допуснато от съда нарушение на процесуални правила/ необсъждане на доводите на касатора и събраните по делото доказателства в тяхната цялост / и нарушение на материалния закон – Закона за счетоводството и ЗДДС, които са основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не за разглеждане на касационната жалба по същество. Точното прилагане на закона означава да се подведе конкретния фактически състав към относимата правна норма, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуването на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. Или основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК изисква същественият въпрос да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, а развити в тази посока съображения от страна на касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отсъстват. Касаторът не излага съображения за основанията по т.1, и т.2, подкрепено с цитирането и представянето на конкретна съдебна практика на ВКС и други съдилища. Бланкетното позоваване на посочените в закона предпоставки, не е основание за разглеждане на касационната жалба по същество.
Въз основа на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия приема, че не са налице основанията на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са документирани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75/20.02.2008г., постановено по дело № 1033/2006 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №181/27.06.2006г., постановено по т.дело №90/2006г. на Пловдивския окръжен съд, с което “Х” А. , гр. С. е осъдено да заплати на “Х” А. , гр. С. сумата от 11 000 лв., представляваща цената на закупени маркучи по фактура №17835 от 15.12.1999г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2003г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 5 455.39 лв. мораторни лихви за времето от 15.12.1999г. до 10.07.2003г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: