О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр.София, 21.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 231/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Р. В. В. , В. Р. В., А. Р. В., П. Р. К. и А. А. К. чрез адв. Р гр. Б. срещу определение №1214/26.09.2009г., постановено по гр.д. №991/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното от същия съд решение от 10.07.2009г. в частта за разноските. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване се основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът Г. фонд – София не взема становище по частната жалба.
Третото лице помагач С. М. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните по делото намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да отхвърли искането за разноски въззивният съд е съобразил, че с решението си от 10.07.2009г., се е произнесъл по две касационни жалби. Касационната жалба на жалбоподателите, с обжалваем интерес 24 250 лв., е оставена без разглеждане поради пропускане на срока за обжалване на първоинстанционното решение. Касационната жалба на Г. фонд – София, с обжалваем интерес 14 000лв., е приета за неоснователна и в обжалваната част решението на СГС е оставено в сила. С оглед на изхода на въззивното производство съдът е приел, че всяка една от страните трябва да понесе разноските така както са направени.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.2 от ГПК, което подлежи по реда на обжалване с частна жалба. Обжалвано е определение за разноски на въззивен съд за първи път пред ВКС по спор, който е подлежал на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид характера на обжалваното определение не следва да се обсъждат предпоставките за касационно обжалване по изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В случая намират приложение разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК – всяка от страните има право на разноски съобразно с уважената част от иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическото лице се присъждат разноски, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а в случая такива са поискани с касационната жалба. Като се изчисли размерът на адвокатското възнаграждение, съобразно обжалваемия интерес по двете касационни жалби и при съобразяване на разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, след извършена компенсация между двете възнаграждения – на адвоката на жалбоподателите и на юрисконсулта на Г. фонд, се стига до извода на въззивния съд, че всяка от страните трябва да понесат разноските за въззивното производство, така както са направени.
Обжалваното определение, с оглед на изложеното ще следва да бъде оставено в сила, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 26.09.2009г., постановено по гр.дело № 991/2009г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: