О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр.София, 08,07,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 730/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение №46 от 11.05.2009г. по в.гр. дело № 3/2009г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 98 от 21.11.2008г., по гр.дело № 82/2008г. на Тревненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на страните по делото М. Б. С. и И. Ц. Б., че записите на заповед от 16.09.2002 за сумата от 6700щ.д. и от 5.12.2002г. за сумата от 9100щ.д. са нищожни на основание чл.486, ал.2 във връзка с чл. 537 ТЗ. Касаторът М. Б. С. излага оплаквания за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на чл.281, т.2 ГПК и на трите отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се претендира касирането му и независимо от довода за допуснати процесуални нарушения, иска постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърлят исковете като неоснователни. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, поддържайки, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, решението е недопустимо защото между страните по делото има влезли в сила съдебни актове, с които исканията на ищеца в петитума на иска са оставени без уважение, решени в противоречие с цитираната в изложените съдебна практика. Поставя процесуални и материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: дали съдът разглеждайки непредявен иск е постановил недопустимо решение, дали съдът може да разгледа иск без да посочи неговата правна квалификация, допустимо ли е да се установяват факти с иск по чл.124 ГПК без да е предвидено изрично в закона, може ли иск по чл.439, ал.2 ГПК да се основава на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене, налице ли е хипотезата на последващи падежи или определени по друг начин в записите на заповед.
Ответникът И. Ц. Б. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане въззивното решение до касационен контрол, по съществото на касационната жалба – становището му е да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство, касационната жалба срещу решението на Габровския окръжен съд е процесуално допустима.
Габровският окръжен съд е разгледал и уважил два установителни иска по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на страните по делото, че записите на заповед от 16.09.2002г. и 5.12.2002г. са нищожни. Основанието за нищожност на записите на заповед е изведено от разпоредбата на чл. 486, ал.2 във връзка с ал.1, към които препраща разпоредбата за минителницата чл. 537 ТЗ за записа на заповед. Съдът е приел, че записите на заповед са нищожни защото в тях се съдържат два падежа – единия определен на конкретна дата, а вторият на предявяване. Разгледано и отхвърлено като неоснователно е възражението на касатара във въззивната жалба за недопустимост на предявените искове, с оглед на посоченото от ищеца правно основание чл.439, ал.1 ГПК. Исковата защита на длъжника срещу изпълнението по реда на чл.439, ал.1 ГПК е допустима само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирени в исковия процес, но не и в случаите, когато изпълнителното дело е образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, какъвто е конкретния случай.
По поставения за разглеждане процесуалноправен въпрос за определяне основанието на иска и предмета на делото, то доколкото по отношение на същия нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува противоречие, а самият касатор не е посочил задължителните съдебни актове на ВКС, на които даденото от въззивната инстанция разрешение на същия противоречи, то предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице. Правната квалификация на иска не се определя от ищеца. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда. В случая съдът се е съобразил с изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, както и с искането на ищеца да бъде прогласена нищожността на двата записа на заповед, с оглед на посочените в тях два падежа – на конкретна дата и на предявяване, като искането му е обосновано с нарушение на материалното право – чл.486, ал.2 , към която препраща чл.573 ТЗ. Изборът на защита принадлежи на ищеца. В съдебната практика на ВКС е прието, че е допустимо с установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК отм., аналогична норма чл.124, ал.1 ГПК, да се иска установяване нищожността на запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист срещу ищеца / решение № 276/18.07.2006г. т.дело № 562/2005г. ВКС, ТК ІІ т.о./. Поради непроизнасяне по евентуално предявените искове, с оглед на уважаване на главните искове, несъстоятелен е довода на касатора за недопустимост на исковете за установяване на факти. Поставеният процесуален въпрос е без значение при преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е въпрос от решаващо значение за изхода на установителните искове.
Представената от касатора съдебна практика се отнася до задължението на съда служебно да следи за допустимостта на иска, като процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния процес от категорията на абсолютните, което залегна както задължителна постановка в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В случая, обаче, искът не е недопустим, поради което няма основание за обезсилване на въззивното решение.
Постановените в производството по чл.237 ГПК отм. актове за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание не се ползват със сила на пресъдено нещо, по който въпрос както в правната доктрина, така и в съдебната практика спор няма, поради което доводът на касатора, че въззивното решение е недопустимо е правно неиздържано. Касаторът не е обосновал това свое твърдение с посочване на съдебна практика в противен смисъл, поради което не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В производството по чл. 242 и сл. ГПК отм. съдът проверява само дали е налице изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение съгласно чл.237 ГПК отм., и доколко актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В него обаче не се извършва проверка относно съществуването или не на изпълняемото право. Затова и законодателят допуска оспорване на вземането – съществуването на самото материално право, установено с изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по исков ред. Когато издаването на изпълнителния лист е постановено въз основа на несъдебно изпълнително основание, както е в случая, то съществуването на правото не е установено със сила на присъдено нещо и законът допуска установяването му както въз основа на факти, съществували преди издаване на акта, послужил за изпълнително основание за издаване на изп. лист, така и на такива, настъпили след това, и в тази насока са подробните разяснения в ТР №33/1956г. на ОСГК на ВС.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първите четири процесуални въпроса преповтарят въпросите, посочени като основание за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като по тях има установена съдебна практика, не е налице допълнителната предпоставка по т.3. Поставеният материалноправен въпрос дали записът на заповед е нищожен когато са определени последователни падежи или падежи определени по друг начин, е нищожен, е релевантен за спора. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложима към решаването на посочения въпрос е императивната по своя характер норма на чл. 486 ТЗ, която посочва изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата, респ. на записа на заповед, с оглед препращането по чл. 537 ТЗ. В ал.2 е установена категорична забрана, както за посочване на последователни падежи, както за определяне на падежа по друг начин, какъвто именно е настоящият случай. Освен, че е пределно ясна и не поражда никакво съмнение при тълкуването и прилагането й, по отношение на цитираната разпоредба е налице и непротиворечива съдебна практика – решение № 228 от 24.03.2006 г. по т. д. № 519/2005 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, определение № 300 от 21.05.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 188/2009 г., определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о. определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о. Запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно на предявяване и на определена дата, както и при определяне на отделни дни за падежи на части от общото задължение, е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Издателят, като се е задължил да плати посочената в записа на заповед от 16.09.2002г. сума на 14.10.2002г. и по записа на заповед от 5.12.2002г. на 20.12.2002г., и едновременно с това в записа на заповед е посочил, че същият „е платим при предявяването му“, е поел задължение с неясно определен падеж, т.е. същият е нищожен.
В заключение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46 от 11.05.2009г. постановено по в.гр.дело № 3/2009г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: