О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр.София, 28.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 515/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “Б” О. , гр. Р. срещу определение №1492/7.07.2009г., постановено по ч.т.д. №738/2009г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определението от 4.05.2009г. по гр.дело №1968/2009г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.79 ЗЗД за сумата от 5600лв. обезщетение за неизпълнение на договор от 3.07.2008г. за времето от 23.12.2008г. до 8.01.2009г. Касаторът излага оплаквания за неправилност на определението и сочи като предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът “Е” АД, гр. В. не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че иск за обезщетение за вреди за период, предявен за бъдещ период от време, е преждевременно предявен. Такъв иск може да предявен, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 ГПК за повтарящи се задължения/ издръжка и др./, какъвто не е настоящия случай. Направен е извод, че крайният момент към който може да бъде въведен спорния предмет е подаване на исковата молба, а спорните правоотношения, възникнали след датата на исковата молба, могат да бъдат предмет на самостоятелен иск.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата при разрешаване на въпроса кой е момента за определяне на допустимостта на исковата претенция по отношение на преждевременно предявен осъдителен иск. Като противоречива съдебна практика жалбоподателят сочи решение на ВКС №771/23.04.2004г. по дело № 88/2003г., решение №1045/3.11.2008г. постановено по гр.дело №3267/2007г. и П. №7/27.12.1965г. на Пленума на ВС. Според касатора даденото от въззивния съд разрешение противоречи на разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК/отм/ , аналогичен на чл.253, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице предпоставката за допускане касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – касаторът е формулирал въпроса, който е обусловил решаващия извод на съда за допустимост на иска за обезщетение за вреди за период от време след подаване на исковата молба, но същия не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното въззивно определение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение. В този смисъл липсва идентичност между разрешения от въззивния съд процесуален въпрос, тъй като в цитираните решения са разгледани случаи на предявени права за собственост и на обявяване на предварителен договор за окончателен. Отделно от това неправилно касаторът смесва предявяването на осъдителен иск за притезание, чиято изискуемост настъпва към датата на приключване на съдебното дирене, с предявяване на иск за вреди за бъдещ период от време. Спорното право се индивидуализира по основание и петитум с исковата молба, а преценката за неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, щом като са от значение за спорното право/ чл.188, ал.3 ГПК отм/. Имат се предвид такива юридически факти, които са от значение за заявеното с исковата молба право, но не за новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск, каквито са вредите настъпили за период след подаване на исковата молба. Неправилно е разбирането на страната по приложението на чл.124, ал.2 ГПК. Според нормата може да се предяви осъдителен иск за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Законът има предвид повтарящи се притезания, при които изискуемостта на следващите плащания е поставена в зависимост от настъпването на срок, каквито са задълженията за издръжка за деца, по договор за прехвърляне на собственост срещу гледане и издръжка, за периодично дължими обезщетения при непозволено увреждане, какъвто не е конкретния случай.
Не е налице предпоставката за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.2 на П. 7/1965 г. е дадено указание по приложението на чл.188, ал.3 ГПК/отм/ във второинстанционното производство, а именно да се вземат предвид и онези факти от значение за спорното право, които са настъпили след постановяване на решението от първоинстанционния съд, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на съществуващата практика по приложението на чл.188, ал.3 ГПК отм., на който е аналогичен текста на чл.253, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС счита, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай с разпоредбата на чл. 253, ал.3 ГПК, аналогична на чл.188, ал.3 ГПК отм.
С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1492 от 7.07.2009г., постановено по ч.т.дело №738/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: