О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр.София, 22.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 524/08 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №105 от 13.06.2008г., постановено по гр.дело № 917/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 12.11.2007г., по т.дело №768/2005г. на Софийски градски съд, VІ т.о. четвърти състав. Жалбоподателят “В” О. , гр. В. обжалва решението, с което са отхвърлени предявените от него срещу “И” О. искове, като неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК като твърди, че въпросът поставен в касационната жалба е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата “И” О. , гр. С. в писмено становище е изложил възраженията по допустимостта и основателността на подадената от касатора жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени от ищеца “Варимпекс” О. , гр. В. срещу “Изамет- П. частна асансьорна фабрика” О. <Оод&@О. , сега “И”О. , гр. С. искове, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на дадена на отпаднало основание сума в размер на 52 088 лв., представляваща цената на два броя асансьорни уредби по договор от 25.04.2003г., развален с нотариална покана от 4.11.2004г., поради но изпълнение на договора с недостатъци, по чл.92 ЗЗД за сумата от 5 209 лв., и по чл.86 ЗЗД. Спорът по делото е бил концентриран върху това дали е възникнало за ищеца потестативното право да иска разваляне на договора на основание чл.87 ЗЗД и дали то е надлежно упражнено. За да отхвърли като неоснователни исковете, съдът е приел, че няма валидно извършено разваляне на договора, поради което не се дължи връщане на даденото по него и уговорената неустойка. Прието е за установено наличие на скрити дефекти при монтажа на едната от асансьорните уредби, но тъй като тя не е била спряна от експлоатация след установяването на дефекта, е направен извод, че ищецът не е проявил дължимата грижа за ограничаване на щетите и е допринесъл за увреждането й, а с оглед приложението на чл.87, ал.4 и чл.265, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да ангажира доказателства дали дефекта на монтажа сам по себе си е бил съществен или е станал такъв следствие на продължилата уредба на асансьора. Освен това е направен извод, че ответникът носи отговорност за появилите се недостатъци на вещта в течение на гаранционния срок от 30 месеца и дължи отстраняването им, поради което не е преклудирана отговорността му по чл. 265, ал.3 ЗЗД. На последно място съдът е направил извод, че не са настъпили правните последици на чл.87, ал.2 ЗЗД тъй като не е доказано от ищеца нотариалната покана за разваляне на договора да е стигнала до адресата - ответника, както и да му е даден подходящ срок за отстраняване на дефектите, както и че договорът за проектиране, доставка и монтаж на асансьорните уредби е договор с периодично изпълнение и на двете страни и неговото разваляне няма обратно действие.
В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за основанията за допускане касационно обжалване, касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е отнесъл института на съпричиняване на вредите към предпоставките за разваляне на договор, които са свързани с наличието на действителен договор, неизпълнение на насрещната страна, неизпълнението да се дължи на причина, за която длъжника отговаря, както и че недаването на подходящ срок на длъжника за изпълнение на задължението, не лишава изправната страна от правото да развали договора, а само забавя неговото упражняване, и на последното място изводът на въззивният съд, че договорът за доставка на стока, при който е уговорено плащането на цената да става на части, е договор с периодично изпълнение, противоречи на практиката на ВКС и е посочено ТР №122/1.12.1968г. на ОСГК на ВС.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право, който да е обусловил решаващите изводи на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор. При посочената формулировка на основанията за касационно обжалване на въззивното решение, настоящия състав на ВКС приема, че страната не е формулирала конкретно съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на изчерпателно изброените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК хипотези – правният въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В т.1 на изложението материалноправните въпроси за съпричиняването от кредитора и даването на подходящ срок за изпълнение, като предпоставка за разваляне на двустранен облигационен договор, са развити теоретично, без касаторът да се позовава на конкретна съдебна практика, в противоречие, с която да са правните изводи на съда, и в които случаи /чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ законодателят свързва допускането касационно обжалване на въззивното решение. Несъвпадането на изводите на съда с теоретичните постановки по приложението на материалния закон не е въздигнато от закона като самостоятелно основание за касационно обжалване, а по –скоро има отношение към отмяната по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. Що се отнася до позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – законът изисква не само съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото, каквито доводи от страна на касатора не са наведени, поради което не може да се приеме, че посоченото основание попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последното важи за изложеното в т.2 на приложението към жалбата основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По т.2 от приложението/молба/ към касационната жалба. Следва да бъде споделено разбирането на касатора, че договорът за проектиране, доставка и монтаж на два броя асансьорните уредби не е договор с периодично изпълнение, а договор за изработка, включващ поетапно различни по вид работи. За продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато, в течение на определено време, длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни действия, а при договора за периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации /ТР №122/1.12.1986г. на ОСГК. / Констатираното различие в изводите на въззивния съд и тълкувателното решение, при тълкуването на договорите са продължително и периодично изпълнение, не може да обоснове обаче извод за допускане до разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като въпросът за обратното действие на договора ще е съществен материалноправен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, само ако беше разрешен положително другия съществен правен въпрос, въпросът за разваляне на договора, какъвто не е настоящия случай.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105/13.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 917/2008 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: