О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр.София, 23.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 571/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №386 от 26.06.2008г., постановено по в.гр.дело №385/2008г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение №50/8.04.2008г. на Русенския районен съд постановено по т.дело № 583/2008г., с което са уважени исковете на Е. С. Я. с фирма “С”, гр. Р. против ЕТ“Айрин А. – А. ”, гр. Р.. Касаторът Е. А. А. иска отмяна на въззивното решение като неправилно, на основанията посочени в чл.281, т.3, предложение първо ГПК. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Е. С. Я. с фирма “С” чрез адв. Х в писмен отговор счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с цена на иска над 1000лв.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право, който да е обусловил изводите му за съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца материално право, при наличието на изчерпателно изброените хипотези в т.т.1-3. Касаторът се позовава на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК като единствено е мотивирано основанието по т.3 – решен от съда спор от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Останалите две основания – решен от съда правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата /т.1 и т.2/ не са аргументирани и подкрепени с цитиране на практика на съдилищата, поради което не следва да се допуска до разглеждане касационната жалба по същество на посочените две основания.
По поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Русенският окръжен съд е разгледал обективно съединени искове по чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждението на изпълнителя по договор за изработка на дрехи по два броя фактури №14/29.10.2004г. и № 17/26.11.2004г. и обезщетение за забава от неизпълнение на парично задължение, считано от датата на издаване на фактурите до датата на подаване на исковата молба, от възложителя по договора. Ответникът е противопоставил единствено възражение за погасяване на вземането на ищцата по давност, на основание чл.111, б”а” ЗЗД. Въззивният съд е отхвърли правопогасяващото възражение по основания иск с мотиви, че вземанията по договори за изработка се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Въззивният съд се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса. Първият е за юридическия факт, от който произтича вземането на ищеца – договор за изработка, и вторият е за давността, с която се погасяват вземания от такъв договор. По първия съществен материалноправен въпрос спор между страните няма. Същественият матералноправен въпрос за давностния срок, с изтичането на която се погасяват вземанията на изпълнителя по договор за изработка, е определен като съществен и от касатора в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Според него, за вземанията за възнаграждение, произтичащо от договора за изработка на ишлеме следва да се прилага кратката тригодишна давност по чл.111, б”а” ЗЗД, тъй като водещото по този договор е влагането на труд, а готовият продукт е по-скоро критерий, по който се преценява качеството на извършената работа. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът обосновава с различните виждания в правната теория за погасителната давност за вземания, произтичащи от договор за изработка.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което има отношение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. По делото не е представена спорна съдебна практика по приложението на чл.111, б”а” ЗЗД спрямо исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения по договор за изработка. В единственото представено по делото съдебно решение на ВКС се застъпва становището, че спрямо исковете за възнаграждение по договор за изработка се прилага общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС счита, че съществуващите различни становища в правната теория за прилагането на общата или кратка погасителна давност за вземания за възнаграждения по договорите за изработка /спр. становището на Л. В. в монографията “П” по Българското частно право/, сами по себе си не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, след като съдебната практика не дава различно тълкуване на съществените условия на договора за изработка и приложимата давност по искове по чл.266, ал.1 ЗЗД, и само в който случай ще се наложи ВКС, да постанови задължително за съдилищата тълкуване по приложението на материалния закон. На ВКС е възложена с новия процесуален закон функцията за унифициране на съдебната практика, но в хипотезата когато трябва да се преодолява непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон, когато трябва да се изостави едно тълкуване на закона и да се замести с друго. В случая, преобладаващото становище в правната теория/ проф. К, проф. П, Б. В. / е, че изпълнителят по договора за изработка са задължава да “изработи нещо”, предмет на задължението му е продукт на труда, един трудов резултат/ чл.258 ЗЗД/. От друга страна, разпоредбата на чл.111, б”а” ЗЗД не е неясна. Законодателят е приел вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, да се погасяват с кратката три годишна давност. Спрямо кои правопораждащи юридически факти, извън тези по трудовите правоотношения, за които се прилагат давностните срокове по КТ, ще се прилага кратката давност, е въпрос на преценка на тяхната същност/характеристиката/. При договори, при които съдържанието на задължението е да се престира труд /каквито са напр. граждански договори за провеждане на изпити, договор за управление/ ще се приложи кратката погасителна давност, но когато задължението е да се престира трудов резултат, ще се приложи общата погасителна давност. В този смисъл преценката за същността на материалното право е въпрос по основателността на иска, а не е въпрос на допустимостта на касационното производство.
В заключение не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение, поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №386 от 26.06.2008г., постановено по гр.дело № 385/2008г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: