О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр.София, 08,07, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №138/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.11.2009г., постановено по гр.дело №1705/2009г. на Софийски градски съд, ІІ – В, с което е отменено частично решението от 24.11.2008г. постановено по гр.дело №15757/2007г. на Софийския районен съд, 50 състав и касатора “Пр СД” О. е осъден да заплати на АЕК “Е” сумата от 5487лв., представляваща обезщетение за ползването на “В” за времето от 1.08.2006г. до 20.10.2006г. и сумата от 1400 лв. за ползването на “механа “С” за месец август 2006г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 3.04.2007г. до окончателното им заплащане. В полза на ищеца са присъдени разноски. Жалбоподателят “Пр СД” О. – София е обжалвал решението в осъдителната му част и релевира оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението за основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките по 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът АИК “Е” – Г. в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото представените решения се отнасят до други случаи и поради тази причина обжалваното решение не е в противоречие със съдебна практика. По съществото на касационната жалба – становището му е че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд.
СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от ответника “Пр СД” О. за времето, през което е ползвал два обекта без основание, предоставени за управление на ищеца “А“Етъра”. Активната легитимация на ищеца по предявените искове, СГС е извел от заповедта№326 от 22.02.2006г на К. на Община Г., издадена на основание чл.12 ЗОС. Приел е, че предвиденото в чл.12 от ЗОС предоставяне на управление върху даден имот по съществото си има сходни последици с учредяване на ограничено вещно право на ползване, уредено в чл.56 ЗС. Правото на управление, както и ограниченото вещно право на ползване включва както ползването на вещта според нейното предназначение, така и правото да се събират добивите от нея, вкл. и гражданските плодове. И тъй като в случая ответникът е ползвал имотите без правно основание, реализирал е доходи от дейността си, то пропусната възможност ищецът да реализира доходи през същия период от време се явява в причинна връзка с обогатяването на ответника в уважения размер.
В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че в нарушение на закона, СГС е приравнил вещното право с облигационното право; право предоставено за лични нужди, с право дадено съобразно с уговорка между страните; право с определени от закона рамки/ правомощия/ с право изискващо изрично изброяване на правомощията; с право, действащо спрямо всички, с право, имащо валидност само между страните; с подлежащо на вписване в официалния регистър право, с такова, което създава затворен кръг собственик – управител, а изводът на съда, че ищецът е ползувател е в нарушение на ТР № 47 от 3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. Позоваването на ТР №47 е неоснователно. В последното ОСГК на ВС се е произнесъл по обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени при определяне на цената на при отчуждение на вещно право на обитаване на недвижим имот, а именно, че обезщетението следва да се определи съобразно със следващия се наем на обитавания имот, състоянието на имота, вероятната продължителност на живота на обитателя, срока на обитаването и всички други обстоятелства, които са от значение за случая. Липсата на идентичност на правните въпроси, по които са се произнесли съдилища изключва предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Поставените въпроси за основанията за прекратяване на срочен договор за наем и действието му по отношения на приобритателя изобщо не са били предмет на обсъждане от СГС, не са обусловили решаващите изводи на съда за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД, поради което не налице първата и основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане въззивното решение до касационнен контрол. Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ТР №12 от 6.07.1990г. по гр.дело №99/1989г. на ОСГК на ВС е неотносимо към конкретния казус, тъй като разглежда правното положение на наемателя при отчужден недв. имот по реда ЗТСУ, т.е. различни правни хипотези от конкретното дело. Освен това, договорите за наем за двата недв. имота са прекратени от Министерството на културата през м. април 2005г., т.е. преди да бъдат актувани като публична общинска собственост през м.ноември 2005г. , с оглед на което въззивният съд правилно е приел, че ответникът – касатор не разполага с облигационно основание за упражняваната от него фактическа власт върху имотите за времето за което се претендира обезщетението.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът се позовава на липсата на съдебна практика за хипотетично и по скоро теоретично поставения въпрос “за изследване и разграничаване на правната природа на двата института”. Наистина, в Закона за общинската собственост не е дефинирано понятието „управление на общински имот“. Дефиниция на това понятие не се съдържа и в Закона за собствеността, регламентиращ отношенията във връзка със собствеността на имотите – част ІІІ. Съдържанието на понятието “управление на имот” обаче е изяснено както в правната доктрина, така и в съдебната практика, където се приема, че управлението включва всички онези действия, които не са свързани с придобиване и разпореждане с имота или действия, приравнени на тях по силата на изрична законова норма, каквито са отдаване на имот под наем, събирането на гражданските плодове и др.
В заключение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.11.2009г. постановено по в.гр.дело № 1705/2009г. на Софийски градски съд, ІІ В състав в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: