О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр.София, 21.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 376/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №4664 от 24.04.2009г., постановено по ч.гр.дело № 1808/2009г. на Софийски градски съд, гражданско отделение с което е оставена без уважение частната жалба на Л. Б. М. от гр. С. срещу определението от 29.10.2008г. по гр.дело №24181/2008г. на СРС, 42 състав, с което е оставено без разглеждане възражението му по чл.250 ГПК отм. за спиране изпълнението по изп. дело № 2184/2003г. на ДСИ при СРС. Жалбоподателят моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, по следните съображения:
За да потвърди определението на СРС, с което е оставено без разглеждане възражението на частният жалбоподател по чл.250 ГПК отм. въззивният съд е приел, че искането е направено след като е изтекъл срока по чл.250, ал.1 ГПК отм. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 1.02.2003г., обстоятелство установено от приложената по изп. дело №2184/2003г. призовка, и молба от 4.02.2003г., в която се съдържа признание за получаването й от съдебния изпълнител. Частната – жалба, съдържаща възражение по чл.250, ал.1 ГПК отм., е подадена от жалбоподателя на 18.08.2008г., т.е. след изтичането на посочения в закона седмодневен срок, считано от връчване на призовката за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационната жалба с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая релевентен за крайния изход на делото е въпроса за срока по чл.250, ал.1 ГПК отм. за подаване на възражение за спиране на изпълнението по изп. дело 2184/2003г. Последното е образувано по издаден на Т. София изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание/ чл.237, б”з” ГПК отм/. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Определението на съда, че срокът по чл.250, ал.1 ГПК отм. започва да тече за длъжника от датата на връчване от съдебния изпълнител на призовката за доброволно изпълнение, не е в противоречие с представените от частният жалбоподател съдебни актове, защото в тях са разрешени различни процесуални въпроси от този по конкретното дело. В решение № 810 от 25.03.1974г. по гр.дело №410/74 на ВС Іг.о. е разрешен въпрос от кой момент се прекъсва давността при предприемане на принудително изпълнение. Решение № 656 от 10.05.1999г. по гр.дело № 1680/1998г. на Vг.о. съдържа произнасяне за предпоставките за тълкуване на неясен съдебен акт. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос: че длъжник за сумите по изп. лист не е жалбоподателя, а неговата майка не е обусловил решаващият извод на съда да се остави без разглеждане подадената жалба – възражение, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение / определение/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК отм. е ясна и по приложенията й има установена трайна съдебна практика, поради което няма нужда от допълнително тълкуване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4664 от 24.04.2009г. постановено по ч.гр.дело №1808/2009г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: