О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. 846№ /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба С. А. Х. от гр. П., чрез пълномощника си адв. М срещу решение №149 от 25.06.2009г., постановено по гр.дело №287/2009г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение №40 от 19.02.2009г., постановено по гр.дело №343/2008г. на Р. районен съд, с молба да бъде отменено като неправилно поради допуснати от въззивния съд нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие приетото в решение № 219/1972 г. по гр.дело № 28/1972 г. на ВС , съгласно което собственикът може да иска от наемателя освобождаването на ползваната от него вещ на основание чл.108 ЗС или чл.238 ЗЗД.
Ответникът по касация “С” О. гр. Р. не взема становище по изложените в касационната жалба оплаквания и основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение за разгледани и уважени обективно съединени искове по чл.232, ал.2 и чл.238 ЗЗД, предявени от “С” О. , гр. Р., в качеството си на наемодател срещу касатора С. Х. като наемател, във връзка с възникнали облигационни отношения по договор за наем.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
Не е налице твърдяната от процесуалния представил на ответника Х предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса, че само собственикът на вещта има правен интерес от прекратяване на наемния договор. Последователна е практиката на ВС и ВКС, че право на прекратяване на наемния договор има наемодателя, дори и тогава когато той не е собственик на отдадената под наем вещ. В този смисъл, изводите на въззивният съд, че за създаденото облигационно правоотношение по договор за наем е без значение факта дали наемодателя, в сл. “С” О. , е собственик на отдаденото на ответника под наем жилище. Решение №219 от 8.02.1972г. по гр.дело №28/1972г. на ІІІ г.о. на ВС е постановено при друга фактическа обстановка, тогава когато наемодателят е и собственик на отдадените под наем помещения.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №149 25.06.2009г., постановено по в.гр.дело №287/2008г. на П. окръжен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: