О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 27.10.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 404/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Т., К. И. Т. и С. И. Т. от гр. Б. срещу решение №19/11.04.2008г., постановено по гр.дело № 28/2008г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която не са уважени исковете им за неимуществени вреди в претендирания размер – за разликата от 40 000 лв. до 100 000лв. за първата ищца и за разликата от 30 000 лв. до 100 000лв. за останалите двама ищци. Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, поради несъответствие на определеното обезщетение с търпените вреди. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяването на ново, с което да бъдат уважени исковете в претендирания размер от по 100 000 лв. за всеки един от ищците и присъждане на направените по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като основание за допустимост касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част. Цитирани са решения на апелативен съд, гр. Б. и на окръжен съд, гр. С., по които гражданските искове са уважени в размери значително по-високи от присъденото им от съдилищата обезщетение за неимуществени вреди. Касаторите счмитат, че въпросът за определяне на справедливо обезщетение е съществен по делото, от значение за точното прилагане на закона/ чл.52 ЗЗД/ и от значение за развитие на правото чрез преодоляване на различната съдебна практика.
Решението на Бургаския апелативен съд е обжалвано от “Д”, гр. С. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата И сума над 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и на К. Т. и С. Т. обезщетение за сумата над 15 000лв. Решението е обжалвано и в частта, с която на И. Т. е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1335 лв., както и в частта за присъдените лихви, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие 11.05.2006г. Касаторът поддържа, че в обжалваната част определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, с оглед на принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че при определяне на размера надхвърлящ 20 000 лв., респ. 15 000 лв. съдът не е съобразил всички обстоятелства и не е преценил както степента на преживяната болка и страдания, както и общоприетите критерии за това, тъй като такъв род вреди са неизмерими с пари. Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди касаторът твърди, че от представените два броя писмени доказателства/ РКО от 12.05.2006г. и фактура от 17.05.2006г./ не става ясно кой е извършил разхода и дали се отнася до погребението на наследодателя на ищците И. Счита за незаконосъобразно решението, с което е осъден да заплати лихви от 11.05.2006г., поради противоречието му с чл.8 от Наредба №24 за задължителното застраховане и чл.223, ал.2, изр.2 и чл.268 , т.10 от Кодекса за застраховането. В изложението за основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът се позовава на противоречива съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ , като сочи конкретни решения.
В отговор на касационна жалба ЗПДА “Д”, гр. С. оспорва основателността на касационната жалба на ищците по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу акт, който подлежи на касационен контрол.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касаторите въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №311/12.12.2007г., постановено по гр.дело №215/2007г. Бургаският окръжен съд е разгледал предявени от ищците И, К. Т. и С. Т. обективно и субективно съединени искове срещу “Д” АД , гр. С., сега З. “Д” за присъждане на обезщетение за търпени от тях неимуществени вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане на 11.05.2006г., довело до смъртта на И. К. Т. , съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци и иск за имуществени вреди, предявен само от ищцата Т. Първоинстанционният съд е уважил частично исковете за неимуществени вреди по 25 000 лв., като за разликата до предявения размер от 100 000 лв. е отхвърлил като неоснователни. Отхвърлена е изцяло претенцията на Т. за имуществени вреди от 2000 лв. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е завишил размера на обезщетението на Т. на 40 000 лв., а на К. Т. и С. Т. на 30 000 лв., ведно с лихва, считано от датата на непозволеното увреждане 11.05.2006г. Искът за имуществени вреди е уважен в размер на 1335 лв. В останалата част решението на Бургаският окръжен съд е оставено в сила.
Същественият материалноправен въпрос, на който се позовават касаторите – физически лица, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът за определянето на справедливо обезщетение за търпени болки и страдания/ неимуществени вреди/ е съществен за спора, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди не произтича от неточното прилагане на закона/ чл.52 ЗЗД/, като правна норма установяваща справедливостта като критерий за определяне на обезщетението за този вид вреда, а на различните факти, от значение при определянето на размера, специфични за всеки един конкретен казус. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа на справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а последното не е определено като основание за допустимост на касационно обжалване на съдебния акт по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, а основание за отмяна на решението поради неговата неправилност/ чл.281 ГПК/.
Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателите съдебна практика, по следните съображения:
В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като противоречива съдебна практика две дела : нохд. 57/2008г. на Апелативен съд, гр. Б. и нохд. № 470/2008г. на Сливенския окръжен съд. Заверени преписи от цитираните дела не са представени с изложението, поради което само на това основание следва да се приема за неоснователно искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т 2 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на практиката на съдилищата по цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора З. “Д” , гр. С. съдебни актове /т.1 на изложението/. За да е допустимо касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК трябва съществения правен въпрос във обжалваното въззивно решение да е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата има предвид противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуално правен въпрос на различни съдилища. Правопораждащият юридически факт за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди в цитираните актове е непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдилищата са се позовали на приложимата материална норма чл.52 ЗЗД. С това се изчерпа идентитета между делата. При определяне на размера на обезщетението решаващата воля на съда се обуславя от конкретните факти за степента на търпяните болки и страдания от правоимащите лица, а те за всеки отделен случай са строго специфични. Тази специфичност изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Противното би означавало ВКС да навлезе в преценката на фактите по отделните дела, т.е. в противоречие със законодателното разрешение за факултативност на осъществявания от касационния съд инстанционен контрол, имащ за свой предмет правилното прилагане на правото.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът З. “ Д. О. застраховане” обосновава искането си за допускане касационно обжалване на въззивното решение относно датата на присъдените лихви с цитирана противоречива съдебна практика.
Въззивният съд, за да присъди лихви в полза на правоимащите лица от датата на увреждането, е приел, че в хипотезата на чл. 223, ал.2 изр. последно от КЗ законодателят е ограничил отговорността на застрахователя само за присъдените в полза на застрахования лихви за забава, по заведени срещу него дела от увредените лица и това ограничение не се отнася за присъдените в тежест на застрахователя лихви. Съдът се е позовал на установената практика по приложението на чл.86, ал.1 ГПК в случаите на присъждане на обезщетение от деликт. В противен смисъл е дадено разрешение на въпроса за началната дата, от която застрахователят дължи лихва за забава при действието на Кодекса за застраховане в решение на Бургаския окръжен съд от 31.10.2007г., постановено по гр.дело № 259/2007г. Същото обаче не може да бъде взето предвид като противоречива съдебна практика, тъй като от представеното ксерокопие няма данни решението да е влязло в сила. От представеното ксерокопие на решение №298/20.11.2007г., постановено по гр.дело № 260/2007г. на Бургаския окръжен съд също няма данни въпросът за началната дата, от която застрахователят дължи обезщетение за неимуществени вреди, да е разрешен със сила на присъдено нещо.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №19/11.04.2008г., постановено по в.гр.дело № 28/2008 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваните му части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: