О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 01.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 776/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на В. С. С. от гр. С. срещу определение №574 от 8.05.2009г., постановено по ч.гр. дело № 847/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е прекратено производството по делото поради липсата на правен интерес от предявените от ищеца С. установителни искове. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно, а в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като сочи за съществен процесуален въпрос за правота на иск на трето лице за установяване на нищожност на приети от общото събрание на акционерите на “Б” А. искове и заличаване на вписаните обстоятелства, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В писмен отговор “Б” А. гр. С. счита частната касационна жалба за недопустима, поради отсъствие на допълнителните предпоставки на закона за допускане касационно обжалване на въззивното определение, а по съществото й – счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Определението на САС подлежи на касационен контрол по реда на факултативното обжалване, като определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, с което е прекратено исково производство/ чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да потвърди определението на СГС за прекратяване на производството, САС е приел, че ищецът не е представил доказателства за да установи наличието на правен интерес от обективно съединените искове за признаване на нищожността на приетите от ОС на “Б” А. решение от 9.05.2006г. и заличаване на вписаните несъществуващи обстоятелства – решения от 9.05.2006г. Приел е, че в тежест на ищеца е да докаже правен интерес от предявените искове и доколко положителния резултат от уважаването им би рефлектирал в правната му сфера. Направен е извод, че за да е налице правен интерес от атакуване на конститутивното действие на вписването на промяната на вида и броя на акциите в капитала на ответното дружество следва да са налице обстоятелства, обосноваващи засягането на правната сфера на ищеца от приетите от дружеството решения. Счетено е, че акционерното участие на ищеца в дружеството “С” А. по никакъв начин не е засегнато от приетите решения на събранието от 9.05.2006г. и че конститутивното действие на решението по вписването засягат само правната сфера на страните по правоотношението – ответника и дружеството акционер.
Поставеният от касатора правен въпрос за правния интерес от предявяване на иск за установяване нищожност на решения на общо събрание на търговско дружество е основен за спора по конкретното делото процесуален и материалноправен въпрос, поради което е налице първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на прекратителното определение на въззивния съд. Не са налице обаче допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК. Постановеното от въззивния съд определение не противоречи на дадените в ТР №1/2002г. ОСГК на ВКС задължителни указания за правото както на акционера, така и на трето на търговското дружество лице да предяви установителен иск за установяване на нищожността на приети от ОС решения и за заличаване на вписани обстоятелства /искове по чл.97, ал.1 и чл.431, ал.2 ГПК отм/, но само при наличието на правен интерес. Постановеното от въззивния съд определение не противоречи и на дадените в определение №464 от 29.07.2009г. на ВКС, ТК по т.дело № 385/2009г. указания по приложение на тълкувателното решение на ВКС. Направена е преценка както на конститутивния характер на вписването с решение № 17 от 12.05.2006г. на СГС така и на правния интерес на ищеца от установителния иск за прогласяване на нищожността на решенията от 9.05.2006г. Ищецът е задължен да докаже конкретен правен интерес от предявените искове и той във всички случай трябва да свързан със засягането на правната му сфера от атакуваните решения на ОС и вписаното обстоятелство. Доколко обаче тези изводи на съда са съобразени с фактите е въпрос на правилност на определението и основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
С оглед на дадените задължителни за съдилищата указания в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правния интерес на трето лице да предяви искове по чл.97, ал.1 и т.3 и чл.431, ал.2 ГПК не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Противоречивата съдебна практика за правото на иск на трето лице да установи нищожност на решения на ОС и да иска тяхното заличаване от регистъра по партидата на дружеството е преодоляна с тълкувателното решение на ВКС, ТК. А дали ищецът има правен интерес от предявяване на посочените искове по конкретното дело е въпрос на преценка на конкретни факти, която има отношение към правилността на определението, а не към основанията за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1406 от 22.10.2009г., постановено по ч.гр.дело №847/2009 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: