О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр.София, 23.10.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 376/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №36 от 27.02.2008г., постановено по гр.дело № 1115/2007г. на окръжен съд, гр. В. с което се обезсилва като процесуално недопустимо решение №829/1.10.2007г., по гр.дело №1355/2007 г. на районен съд, гр. Г. и е прекратено производството по предявените от М. Г. М. и П. Г. Р. искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм/. Жалбоподателите М. и Р. в изложението си към касационната жалба молят за отмяна на решението поради допуснато от съда нарушение на чл.22, ал.1 и параграф 1, т.12 от Закона за лова и опазване на дивеча, на чл.2, ал.1 и чл.97, ал.1 ГПК/отм/ .
Ответникът С. Л. – рибарско д. “С” , гр. Г. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
М. М. и П. Р. са предявили положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм/ за установяване по отношение на СЛРД “С”, че до влизането в сила на решението, с което им са наложени наказания ”прекъсване на членството за срок от четири години” са правоспособни ловци и редовни членове на сдружението с произтичащите за това последици – заверка на членските им книжки и право на лов, както и че са членове на УС.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за недопустими субективно съединените искове. Решаващият извод на съда е, че членовете на сдружението могат да защитят членствените си права по исков ред единствено при условията на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, какъвто не е случая по конкретния казус. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 25, ал.6 е специална по отношение на чл. 97, ал.1 ГПК и е прекратил производството като процесуално-недопустимо.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване, касаторите са поддържали, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на чл.22, ал.1 и параграф 1, т.12 от Закона за лова и опазване на дивеча, без да са развили доводи в какво се изразява нарушението на закона и доколко цитираните разпоредби представляват съществен матералноправен въпрос по конкретния спор. На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. В случая цитираните норми определят реда и критериите, на които трябва да отговаря едно лице, за да му бъдат признати права на ловец и тъй като не са въведени такива факти, като предмет на спора, те не представляват съществен материалноправен въпрос по делото. Същественият процесуален въпрос по делото е дали ищците са имали правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм/ за да бъде признато за установено по отношение на сдружението, че до влизане в сила на наложените им наказания те са правоспособни ловци и редовни членове на сдружението, с произтичащите от това последици – правото да им бъдат заверени книжките и право на лов.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато правото на ищеца не се оспорва от ответника или ищецът разполага с друг иск за защита, какъвто е осъдителния или конститутивния иск, и спрямо тях установителния се явява субсидиарна форма на защита. В конкретния казус съдът не е допуснал нарушение на закона и правилно е приел, че предявения от ищците иск е процесуално недопустим. Лишено от правен интерес е установяването на правото на членство в сдружението за времето преди налагането на наказанието “ прекъсване на членството за срок от четири години”, тъй като с гласуването на това решение от органите на управление, на ищците са признати членствени права в ловно-рибарското дружество. Правилно съдът е приел, че ЗЮЛНЦ предвижда специален ред за защита на правата на членовете на сдружението, който изключва исковата защита по чл.97, ал.1 ГПК/отм/. В чл.25, ал.5 и ал.6 ЗЮЛНЦ е предвиден ред за защита срещу решенията на управителните органи на сдружението с нестопанска цел. Когато решението е на орган на сдружението заинтересованите членове могат да го оспорват пред общото събрание, а когато решението е на общото събрание – по исков ред, като и в двата случая оспорването трябва да бъде направено в предвидените в закона преклузивни срокове.
В заключение даденото от въззивния съд разрешение на съществения процесуален въпрос за допустимостта на предявените от ищците искове не е в нарушение на закона и в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.97, ал.1 ГПК /отм/, поради което касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението си касаторите са маркирали чл.280, ал.1 т.2 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение без да са изложени аргументи и да е посочена съдебна практика, затова бланкетното посочване на текста не се квалифицира като основание за допустимост.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №36 от 27.02.2008г., постановено по гр.дело № 1115/2007г. на окръжен съд, гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: