О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр.София, 27.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 455/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. Л. И. от гр. С. срещу решението на СГС №122 от 30.10.2008г., постановено по гр.дело №305/2008г., с което е уважен искът на С. Л. Р. за сумата от 7500 лв., с молба да бъде отменено като неправилно. Според касатора съдът неправилно е определил паричния еквивалент на неимуществените вреди и не е съобразил решението си с практиката на съдилищата по този род дела, обстоятелството, че деянието е извършено на 14.05.2005г., както и че размера на обезщетението трябва да бъде съобразен с обществения критерий за справедливост и с практиката на съдилищата. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на противоречива практика на съдилищата при решаването на посочения от него като съществен материалноправен въпрос за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – решение №314 от 23.11.2006г. на ВтАС по в.гр.дело № 495/2006г. , решение от 1.12.2002г. на САС по гр.дело № 1929/2002г. и П. на върховния съд №4/1968г. т.8.
Ответникът по касация С. Р. , чрез адв. Г прави искане за отхвърляне на касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Ответникът по касация “У” АД не взема становище по касационната жалба и основанията за нейната допустимост.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 7500 лв. въззивният съд в обжалвания съдебен акт е направил преценка на вида на причинените на ищеца телесни увреждания, интензивността и продължителността на търпяните от него физически и душевни болки и страдания, възрастта на лицето, икономически условия към момента на увреждането, както и приноса на пострадалия за настъпването на вредите, определен от съда на 50% с нарушаване на правилата за движение по чл.114, т.1 и т.2 от З. П.
Решението на Великотърновския апелативен съд не е влязло в сила, поради което не формира съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението в обжалваната му част не противоречи на решението на САС , с оглед на приетото в него и П. №4/1968г., че понятието “справедливост” е свързано с преценката на конкретните обстоятелства, като се вземат предвид вида на уврежданията, тяхната интензивност, болките и страданията които търпи увредения, степента на съпричиняване на вредоносния резултат, вредата да бъде определена към момента на увреждането, обстоятелства взети предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от въззивния съд. От изложеното следва, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество касационната жалба на С. И.
Ответникът С. Р. не документира разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №122 от 30.10.2008г., постановено по в.гр.дело № 305/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: