О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр.София, 26.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 596/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №1219 от 14.07.2008г., постановено по гр.дело № 1204/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №13 от 21.02.2008г., по гр.дело №2125/2005г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени исковете им за вреди, за всеки един от тях в размер на 2000лв., като неоснователни, предявени на основание чл.60 ЗК. Касаторите Г. П. В. и И. П. В. от с. Б., Пловдивска област в изложението си в касационната жалба се позовава на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. кооперация”Н” , с. Б., Пловдивска област не взема отношение по изложените от касаторите основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Предпоставка за допустимост касационно обжалване на въззивно решение е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280 ГПК/.
В касационната жалба касаторите са посочили като основание за допустимост касационното обжалване на въззивното решение всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдението, че Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по важни материалноправни и процесуалноправни въпроси, които противоречат на практиката на ТР№1/4.01.2001г., постановено по дело №1/2000г. /т.10/ по даденото в него разрешение, че съдът е задължен служебно да определи размера на обезщетението, когато искът е доказан по основание, но не е доказан по размер, основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторите мотивират със задължението на съдилищата да спазват ТР, респ. неспазването му ще навреди на точното прилагане на закона и на развитието на правото. Касаторите се посочили като основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като са отказали да посочат конкретна съдебна практика и след като е била оставена касационната им жалба без движение.
След преценка на данните по делото настоящия състав на ВКС приема, че решението на Пловдивския окръжен съд не е постановено в противоречие с даденото в т.10 на ТР №1/4.01.2001г. авторитетно тълкуване на чл.130 ГПК/отм/, във връзка с чл.162 ГПК/отм/, а именно че въззивният съд може служебно да назначи експертиза за изясняване на въпроси, за които няма познания. Чл.130 ГПК/отм/ дава възможност на съда да определи размера на претенцията на ищеца по своя преценка или чрез назначаване на вещо лице, тогава когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. В случая, съдът изобщо не е имало нужда да прави преценка за размера на търпяните от ищците вреди, тъй като не е налице първата предпоставка на закона – искът да е доказан по основание. По изложените съображения няма основание за допускане касационно разглеждане на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Липсва конкретно и аргументирано позоваване на противоречива съдебна практика в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което не следва да се уважава и второто посочено от касатора основание за допустимост касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторите не са развили доводи за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са формулирали съществения матералноправен и процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице, когато приложената от съда правна норма , от която е изведен решаващият мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Развитие на правото, като основание за разглеждане на касационната жалба по същество, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед на тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1219/14.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 1204/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: