О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.София, 30,06,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.гр.д. № 519/2010 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б”в” във връзка с чл.213, б”б” ГПК отм. във връзка с параграф2, т.9 от ПЗР на ГПК / ДВ бр.50 от 2008г./.
Обжалвано е определение №1456 от 18.03.2010г., постановено по ч.гр.дело № 12877/2009г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на “Б” Е. – София срещу определението на СРС, 69 състав от 9.08.2006г. постановено по гр.дело № 11373/2006г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на ДФ “З” на основание чл. 237, б”в” ГПК отм във връзка с чл. 27, ал.2 ЗПЗП. Жалбоподателят “Б” Е. – София, иска отмяна на определението, като излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал понятието и съдържанието вложено в чл.237, б”в” ГПК отм “документите и извлечението от сметки”.
Ответникът ДФ “З” – София не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 214 ал.1 от ГПК отм., но същата е процесуално недопустима. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена на 22.05.2006 г., т.е. при действието на ГПК от 1952 г. Спрямо заварените производства за издаване на изпълнителни листове намират приложение разпоредбите на отменения ГПК, според § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. Съгласно т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията по чл. 213, б. „б“ от ГПК отм. подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. С обжалване на първоинстанционното определение и произнасяне по същество по въззивната жалба, определението на СГС е окончателно, влязло е в сила, поради което подадената срещу него частна жалба се явява недопустима. С оглед на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК – ДВ, бр. 50/30.05.2008 г. и даденото обратното действие на процесуалната норма, в сила от 1.03.2008 г., без значение е обстоятелството, че частната жалба срещу въззивното определение е подадена на 26.04.2010г., т.е. при действието на ГПК, обнародван в ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Б” Е. – София срещу определение №1456 от 18.03.2010г., постановено по ч.гр.дело № 12877/2009г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на
ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: