О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр.София, 20.11.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №583/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на З. ”Л” АД срещу решение № 1895/15.12.2008г., постановено по в.гр.дело № 2952/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №114/10.07.2008г., постановено по гр.дело №3820/2007г. на Пловдивския районен съд ХІІ състав.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, а като основание за допускане на касационната жалба поддържа хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът П. И. Г. не взема становище по касационната жалба, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по изложените в нея оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Пловдивският районен съд е бил сезиран от ЗПК “Л” АД гр. С. с иск по чл.402, ал.1 ТЗ отм. срещу П. И. Г. за заплащане на сумата от 1185 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на ОББ АД. От фактическа страна е прието, че между ищеца и касатор ЗПК “Л” АД и ОББ АД е сключен рамков договор за застраховка, с предмет на застраховката “вземанията на застрахования”, произтичащи от сключен между него и клиенти договори за издаване на кредитна карта за закупуване на стоки от търговците, съгласно ОУ по застраховката “К” и С. условия на застраховката “К”, с покрит риск “ неплащане на която и да е от дължимите погасителни вноски или лихви или такси по договора за издаване на кредитна карта”. Застрахователят е заплатил на банката застрахователното обезщетение в размер на 1185 лв. на 15.09.2006г., което му е послужило като основание за суброгиране в правата на застрахованата банка. Искът е отхвърлен от първоинстанционният съд, поради недоказване настъпването на застрахователното събитие по застрахователния договора от 1.10.2005г. Пловдивският окръжен съд е приел за доказано извършеното от застрахователя на банката застрахователно обезщетение по договора й с ответника за предоставяне на кредитна карта от 2005г. За да остави в сила решението на районния съд, въззивният съд е направил извод, че според суброгационното писмо на банката това обезщетение е получено по договор между нея и ответника от 2005г., а не по приложения по делото договор от 3.01.2006г. за издаване на кредитна карта, че ищецът не е провел пълно доказване за настъпването на застрахователно събитие относно изпълненото плащане на сумата от 1185 лв. относно неговите елементи: конкретния договор между банката и ответника и дали това е представения по делото договор от 3.01.2006г., неизпълнението на задължението на ответника по конкретния договор за заплащане на погасителните вноски, лихви и такси, както и точния размер на непогасеното задължение, вкл. и за лихвата, предвид различния й размер в искането на банката, в доклада по щетата и документите за плащането.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивният съд по материалноправен или процесуално правен въпрос, по отношение на който е налице, някое от основанията по чл.280, ал.1,т.т.1-3 ГПК, като преценката на допустимостта се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. На проверка подлежат правните изводи на съда, но не и правилността на възприетите от него факти по делото.
В случая касаторът не е формулирал материалноправния или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е обусловил крайните изводи на съда за неоснователност на иска по чл.402 ТЗ/отм/ и обусловения от него акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. Изложението в касационната жалба и допълнителната молба съдържат доводи, които са относими към основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК. Доводите на касатора за неправилно възприемане от решаващия съд на фактите и доказателствата по делото, обсъждането на тези факти в касационната жалба, съжденията за същността на договора за издаване на кредитна карта и за правата и задълженията на страните по този договор, са относими към основанието по чл.281, т.3, пр. трето ГПК – необоснованост на атакувания съдебен акт, но не и към основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Позоваването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователно. Приложените решения не са влезли в сила, а от друга страна не съществува различие в правните изводи на съда по приложението на чл.402 ТЗ /отм/, а именно за предпоставките на закона за суброгиране на застрахователя в правата на застрахования – настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования по сключения между него и застрахователя договор за покрит риск неизпълнено парично задължение по конкретен договор за издаване на кредитна карта.
Не е налице и сочената от касатора предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото липсват съображения по приложението й извън бланкетното препращане към нея.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1895/15.12.2008г., постановено по в.гр.дело № 2952/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: