О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр.София, 06.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 631/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №45 от 7.05.2008г., постановено по гр.дело № 74/2006г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което е оставено в сила решението от 5.06.1998г. на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 218/1996г. Жалбоподателите С. А. Р. и П. К. от гр. С. искат отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се уважат предявените от тях искове. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, неправилно съдът е приел, че не е доказана собствеността на ответника върху процесните имоти, факт, който се установява от представените по делото доказателства. Касаторите считат, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон, поради незачитане на дадените от ВКС указания за приложимата правна фигура и правни норми за конкретния казус. Като основание за допускане касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по съображения, че от значение за развитие на правото е когато една страна е престирала задълженията си по договор, за задоволяване на жилищна нужда, неоправдано е да бъди лишена от жилище по формални причини или поради недобросъвестно поведение на съконтрахента.
От ответника по касация “З“Е. е постъпил писмен отговор за оставяне в сила на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
САС е разгледал при условията обективно и субективно съединяване искове по чл.19, ал.3 и чл.195, чл.223 и чл.86 ЗЗД, предявени от касаторите С. А. Р. и П. Р. К. срещу “Б” Е. , в хода на процеса конституиран като ответник правоприемника му “З“ Е. , за прехвърляне на правата на Д. Б. лично и като представител на “МБ” СД, които има по отношение на ЖСК “Х” и да им предаде построените в него апартаменти №107 и №108. За да приеме за неоснователен искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд от фактическа и правна страна е направил извод, че по делото не е доказано както дружеството “З” Е. , така и физическото лице Д. Б. да са собственици на двата апартамента. Съдът се е позовал на чл.35 ЗЖСК, съгласно който членовете на ЖСК се снабдяват с нотариални актове въз основа на разпределението на жилищата, извършено от общото събрание, като правото на собственост се придобива с издаването на нотариални актове. В случая е установено, че ЖСК “ Български художник” не е прекратена, а по делото няма събрани доказателства Д. Б. да е член на кооперацията, както и да му са прехвърлени от ЖСК на него или на представлявани от него дружества, правата на собственост върху жилища №107 и №108. Останалите искове – за заплащане на обезщетение от за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договорните задължения, както и поради некачествено изпълнение на строителството, са отхвърлени поради липсата на установена договорна връзка между ищците и праводателя на дружеството-ответник и физическото лице по договор за продажба, респ. за замяна.
Формулираният от съда съществен материалноправен въпрос е за една от предпоставките за уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а именно продавачът по предварителния договор да се легитимира като собственик обектите към датата на съдебното решение. Вторият материалноправен въпрос е за отговорността на продавача само по валидно сключен договор за продажба или замяна.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая касаторите са формулирали в приложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК същественият материалноправен въпрос само по първия иск/ по чл.19, ал.3 ЗЗД/ и са се позовали за допускане разглеждане на жалбата им по същество на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирането на съществения материалноправен въпрос не е достатъчно за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Необходимо е да са налице и някоя от останалите посочени в закона предпоставки, така както са визирани в т.т.1,2 и 3. Д. на касаторите, за лишаването на страна по договор от права поради формални причини или поради недобросъвестно поведение на другата страна по договора, са неотносими към вложеното от законодателя съдържание на понятието “развитие на правото”. Следва да се има предвид, че основанието за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК изисква разрешения от съда правен въпрос да е от значение както за точно прилагане на закона, така и за кумулативната предпоставка – развитие на правото. Развитие на правото ще е налице, когато произнасянето на съда е свързано с прилагането на правна норма, която е неясна или непълна, или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго. Разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД не се нуждае от допълнително тълкуване и няма основание за промяна на практиката на съдилищата, че искът не може да бъде успешно проведен, ако продавачът по предварителния договор не е собственик на предмета на продажбата към постановяване на съдебното решение за обявяване на договора за окончателен.
В заключение липсват предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45/7.05.2008г., постановено по в.гр.дело № 74/2006 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: