О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр.София, 12.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1180/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 във връзка с чл.280 ГПК и е образувано по касационна жалба на “А” Е. гр. П. срещу решение №1406 от 20.07.2009г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. №634/2009 г., с което касаторът е осъден да заплати на “Д” АД сумата от 1785лв., представлаваща дължимо възнаграждение по договор от 2.07.2007г., както и сумата от 108 лв. разноски. Оплакванията на касатора са за неправилност на въззивното решение и се позовава на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предпоставки за допускане до касация по чл. чл.280, ал.1, т.3, пр.1 ГПК.
Ответникът по касация “ Д. Р. ” АД, гр. П. не взема становище по основателността на касационната жалба и основанията за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови различен от първоинстанционния съд резултат по предявения от “Д” АД по чл.79, ал.1 ЗЗД иск, Пловдивският окръжен съд е приел за доказано настъпването на условието по т.3 от договор от 2.07.2007г. за връщане от касатора на платеното му от ищеца възнаграждение съобразно неспазения срок, ако наемателят развали едностранно договора за наем преди срока. С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни възраженията на ответника – касатор за нищожност и унищожаемост на т.3 от договора поради противоречието й със закона и както сключена под заплаха.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът се позовава на закона, без да обоснове приложното поле на т.3 по поставения като съществен материалноправен въпрос, именно “ когато не е доказано плащане и не е доказано разваляне на договорните отношения, какви са последиците от завеждането на иск с подобен на настоящото производство казус”. Въпросът е формулиран общо и по –скоро изразява несъгласието на касатора с крайния изход на делото, т.е. с изводите на съда за настъпване на условието по т.3 на договора за връщане на част от платеното по договора възнаграждение за посредническа услуга, поради което не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК касаторът да е формулирал онзи правен въпрос / от материалното право или процесуален /, който е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска. Оценката на фактите по делото и доказателствата, които ги установяват не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по допускане на въззивното решение до касация. Поставеният въпрос “за последиците от завеждането на иска” не представлява аргументация за наличието на приложното поле на касационно обжалване по допълнителната предпоставка по т.3. Според задължителните постановки на т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г., предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполагат наличие на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, защото разглеждането му допринася за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за такова осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото това произнасяне би било от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена предвид настъпилите промени в законодателството или в обществените условия, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1406 от 20.07.2009г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. №634/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: