О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр.София, 12.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1157/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 във връзка с чл.280 ГПК и е образувано по касационна жалба на К. Г. К. гр. С. срещу решение №712 от 19.06.2009г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. №2603/2008 г., с което е оставено в сила решение от 26.02.2008г. постановено по гр.дело № 3642/2007г. на СГС, първо гр. о., девети състав, като в полза на ответниците са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, пр.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответниците по касация Ц. Г. И. и Г. И. И., действащ със съгласието на майка си Ц, не вземат становище по основателността на касационната жалба и основанията за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
Софийският апелативен съд се е произнесъл по искове, съединени при условията на евентуалност – по чл.240 ЗЗД и по чл.55, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗД. За да счете за неоснователен искът с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че след като записът на заповед, с поемател ищеца и издател наследодателят на ответниците И, е недействителен, защото му липсва задължителен за действителността му реквизит по чл.535, т.6 ТЗ и в този случай представлява разписка, тежестта на доказване на каузалната сделка – договор за заем е в тежест на ищеца, а такива по делото не са представени. Отхвърлянето на евентуалните искове по чл.55, ал.1, пр.първо и трето ЗЗД въззивният съд е обосновал с липсата на доказателства за несъществуването или нищожност на каузалното правоотношение, с оглед на поетото от издателя задължение за плащане на сумата по записа на заповед, само в който случай би могло да се приеме, че има начална липса на основание за предоставяне на сумата, а що се касае до позоваването за дължимост на сумата на отпаднало основание, то в тежест на ищеца е да докаже разваляне или унищожаване на каузалната сделка.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на отделни решения на ВКС, по формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от касатора правни въпроси дали записа на заповед, който не съдържа всички реквизити на чл.535 ТЗ има правните характеристики на разписка и удостоверява ли наличието на заемно правоотношение. По тези въпроси ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с решение №141/8.03.2010г. по т.дело №798/2008г. на ІІ т.о. След като решението на САС не противоречи на разрешенията дадени по поставените въпроси, от значение за изхода по конкретното дело, в цитираното решение на ВКС, които съгласно т.2 на ТР №1 по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за прилагането им от съдилищата, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол по иска по чл.240 ЗЗД. Отделно от това, приложеното по делото решение №954 от 29.11.2004г. на ВКС по гр.дело №77/2004г. на ІІ г.о. е постановено при друга фактическа обстановка – сключен между страните договор за заем, с което касаторът не доказва допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсата на поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос по евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е достатъчно основание да не се допуска разглеждането на касационната жалба по същество в тази й част.
С оглед на създадената съдебна практика по поставените правни въпроси в цитираните решения на ВКС, ТК по чл.290 ГПК, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които съгласно т.4 на ТР №1 по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС трябва да съществуват в тяхната кумулативност.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №712 от 19.06.2009г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. №2603/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: