О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр.София, 15.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1010/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Н” А. срещу решението от 13.04.2009г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. №709/2008 г., с което е отхвърлени исковете на “Т” ООД срещу Е. Ц. Г. с фирма “А” В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът по касация Е. Ц. Г. чрез адв. Л в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по съществото на касационната жалба – счита я за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат СГС е приел, че след изключване на документите / договори за наем и анекс/ по силата на чл.101 ГПК отм. от доказателствата по делото, ищецът и касатор в настоящото производство не доказва основанието на исковете си – писмени договори за наем от 4.04.2000г. и от 1.02.2005г. и анекс от 1.06.2006г. , т.е. наемодателя не доказва наемателя да дължи наемна цена и разходи във връзка с ползване на вещта.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл ” по съществен за клиента ми материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на процесуалния и материален закон по смисъла на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”, като в последващото изложение на предпоставките за допускане до касация, излага аргументи до допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по точно на чл.154 ГПК отм., според който е недопустимо оспорването на представените пред първоинстанционния съд документи във въззивната инстанция и изключването им от доказателствата по делото.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място касаторът не е формулирал основополагащата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация – формулиране на процесулния въпрос от решаващо значение за крайния изход на делото отхвърляне на исковете по чл.232, ал.2 и чл.86 ЗЗД. Касаторът очевидно не прави разлика за процесуалните последици по приложението на двете процесуални норми – чл.101 ГПК отм. и чл.154 ГПК отм. при събиране и оспорване на доказателствата, поради което не сочи релевантния за правния спор процесуалноправен въпрос. Процесуалната защита по чл.101 и по чл.154 ГПК отм., когато в доказателствения материал са включени писмени документи, е различна за страната, която се противопоставя на документа. В първия случай се оспорва съществуването на документа, а във втория случай целта на оспорващата страна е да разруши неговата доказателствена сила, като оспори неговата истинност/ чл.154 ГПК отм./. Страната е длъжна да представи оригинала на документа, който е представила в препис. Не го ли представи, преписът се изключва от делото и документът се счита за непредставен/ чл.101 ГПК отм./, какъвто е настоящия случай. Последицата от процесуалното бездействие на страната е постановяване на неправилно решение.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитирането на закона не е достатъчно основание да обоснове извод за достъп до касация.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.04.2009г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІVГ състав, постановено по в.гр.д. №709/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: