О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр.София, 24.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 928/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на П. А. И. от с. Е., Община Ш. срещу решението от 12.06.2009г. на Д. окръжен съд, постановено по в. т.д. №97/2009 г., с което е потвърдено решение №16 от 20.03.2009г. по гр.дело №198/2007г. на Районен съд, г. К.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззвното решение и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът ЗК “И” – г. Ш. в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че е спазено изискването на чл.16 от Закона за кооперациите и на чл.26, ал.2 от У. на кооперацията за свикване на общото събрание на кооператорите на 18.08.2007г. чрез публикуване на писмена покана четиринадесет дни преди събранието във в-к “З” на 2.08.2007г., както и че е достатъчно да бъде спазен един от изброените в т.1-4 способи за обявяване на писмената покана. Прието е, че с факта на присъствие на ищеца на събранието и вземането на участие по дневния ред е доказателство, че не е нарушено правото му на участие в общото събрание. Съдът е приел за не доказани и останалите твърдения на касатора, посочени като основания на иска му по чл.58 ЗК : при извършеното преброяване към действителните бюлетини на избрания председател да са прибавени и недействителните гласове, както и че от председателя на събранието не е била дадена възможност на участвуващите в събранието да се изказват по направените предложения за председател, че не е направено разяснение от комисията по избора как ще се проведе гласуването за председател на кооперацията.
В изложението си на основанията за достъп до касация касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен за правилното решаване на спора въпрос за процедурата по свикване на общото събрание на кооперацията, решен в противоречие с практиката на ВКС в решение №717 от 10.08.2006г. по т.дело № 239/2006г. на ТК, ІІ т.о. и определение №49 от 28.10.2008г. по т.дело №456/2008г. на ТК, ІІт.о., последното постановено по чл.288 ГПК. Тъй като касаторът се е позовал на съдебни актове на ВКС, ТК, които нямат задължителна за съдилищата сила, то основанието по чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде квалифицирано по т.2.
Поставеният от касатора въпрос за спазване на процедурата по свикване на общото събрание на кооперацията и по конкретно за разгласяването на писмената покана на УС за свикването на общото събрание на кооперацията, е основен за спора, поради което е налице първата и основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Не е налице обаче втората допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Последната е налице когато правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е решаван противоречиво от съдилищата с влязло в силя решение, какъвто не е настоящия случай. В решение №717 от 10.08.2006г. на ВКС, ТК е приет за законосъобразен извода на съда, че по отношение редовността на уведомяването на ищеца за проведеното общо събрание на кооперацията е приложима разпоредбата на чл.40, ал.1 на устава на кооперацията, в случая с отправянето на персонална покана до кооператора или чрез надлежно изготвен списък, съдържащ същата, защото според чл.16, ал.1 от ЗК разгласяването на писмената покана за събранието трябва да стане определения в устава ред. Прието е, че изпращането на писмо с обратна разписка до кооператора не съставлява уведомяване по чл.40, ал.1 от устава, след като не е стигнало до адресата. По настоящото дело въззивният съд също е приел, че УС трябва да свика ОС на кооператорите с писмена покана по реда на чл.26, ал.2 от устава на кооперацията. Следователно, доколкото правния извод на съда за спазване на процедурата по свикване на събранието е съобразена с разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗК чрез писмена покана, в която да бъде посочен дневния ред и срока на разгласяването й, не е налице противоречиво решаване на поставения от касатора правен въпрос. Дали е спазен реда за разгласяване на поканата определен в устава на кооперацията, към който препраща чл.16, ал.1 ЗК, е въпрос конкретен, с оглед на изискването на устава на всяка една от кооперациите предвид предоставеното й от закона правомощие. Именно поради различието в начините на разгласяване на поканата, предвиден в уставите на различните кооперации, не може да се приеме, че е налице противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата. Преценката на съдилищата е конкретна, поради което евентуалното неправилно възприемане на фактите ще е основание за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, касационно основание по чл.281, т.3, пр.трето ГПК. Представеното от касатора определение по чл.288 ГПК не следва да бъде обсъждано, тъй като не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
След като касаторът не е обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като предпоставка за достъп до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не следва да се допуска касационната жалба за разглеждане по същество.
На ответника по касация ще следва да се документираните разноски с договорна за правна помощ от 11.09.2009г. в размер на 1000лв.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.06.2009г., постановено по в.т.д. №97/2009г. на Д. окръжен съд, търговска колегия.
ОСЪЖДА П. А. И. от с. Е., Община Ш. да заплати на К. ”И”, г. Ш. разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: