О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София, 23.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1138/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Г. Й. , гр. К. срещу решение №63 от 31.03.2009г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д. №503/2008 г., с което е отхвърлен иска на касатора срещу дружеството “О” ЕООД по чл.534ТЗ за сумата от 75 000 щ.д., представляваща сума по запис на заповед от 17.11.2001г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът по касация “О” ЕООД чрез адв. М в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по съществото на касационната жалба – счита я за неоснователна. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат – отхвърляне на иска на Г. Й. за заплащане на сумата от 75 000 щ.д., с основание неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, Варненският апелативен съд е приел, че ответникът е издател на запис по заповед за исковата сума с поемател ищеца, който не е реализирал правата си за принудителното им осъществяване в предвидения в чл.531, ал.1 ТЗ срок и не е доказвал да се е обеднил за сметка на обогатяването на издателя. Съдът е съобразил отговорите на ищеца по чл.114 ГПК отм., в които е признал, че не е предоставил на издателя посочената в ЗЗ сума, както и доказателствата по делото, установяващи не вземане, а задължение на ищеца към ответника.
Настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както основната, така и допълнителната. Касаторът се позовава на допуснато от съда нарушение на чл.192 ГПК, като не е приложил санкцията на закона, във връзка с отказа на дружеството-ответник и адв. Т да представят като доказателство по делото подписано между страните споразумение, по което има вземане и което е обезпечено със ЗЗ. Законът не задължава съда да приеме за доказани твърдяните от страната факти при отказ да бъде представен документ, който се намира в трето на процеса лице. Съгласно чл.192, ал.3 ГПК страната има право на обезвреда за вредите, които е претърпяла от неоснователното не представяне на намиращ се в трето лице документ, т.е. поставеният от касатора процесуален въпрос не е релевантен за крайния изход на делото. Отсъствието на първата и основна предпоставка – непосочването на материалноправния или процесуален въпрос, по който се е произнесъл съда и който е обусловил решаващите му изводи, е достатъчно за да обоснове извод за отхвърляне искането за допускане на касация на обжалвания въззивен съдебен акт. Касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – правният въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Постановяването на решението при непълнота на доказателствата не само не е основание за допускане до касация на въззивното решение, но не е основание и за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, поради което позоваването на чл.149, ал.2 ГПК не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63 от 31.03.2009г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. №503/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: