О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр.София, 08.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 687/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на АСПК срещу решение №58/23.03.2009г., постановено по в.т.д. №38/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №25/17.07.2008г. по т.дело №64/2007г. на Т. окръжен съд, с което е отхвърлен искът за неустойка за първа, втора, четвърта и шеста вноски по приватизационен договор №РД – 594/12.10.2000г. за периода 15.12.2007г. /датата на исковата молба/ до окончателното заплащане на главницата. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението и сочи като предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът “М” А. , гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да отхвърли искането за вреди от датата на предявяване на исковата молба до датата на заплащане на главницата, въззивният съд е приел, че тъй като по своя характер неустойката представлява обезщетение за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение, те макар и да не е необходимо да се доказват по размер, трябва да съществуват към датата на предявяване на иска, и като втори аргумент – при хипотезата на чл.97, ал.2 ГПК отм. бъдещи вземания могат да се присъждат за повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението. В тази хипотеза не попада вземането за неустойка, тъй като няма характеристиката на периодично вземане.
Като съществен процесуален въпрос е формулиран въпросът за правото иск за присъждане на неустойка за забава на изправния кредитор, която се изчислява в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, за периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Касаторът се позовава на противоречива съдебна практика при решаването на този въпрос в решение № 1* от 1.11.2005г., постановено по гр.дело №849/2004г. на ОС В. / влязло в сила/, решение от 10.02.2009г. постановено по гр.дело № 177/2008г. на ОС В. / влязло в сила/ и решението от 30.03.2009г. по гр.дело № 26/2008г. на РС гр. Б. няма данни да е влязло в сила/
Н. е предпоставката за допускане касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – касаторът е формулирал въпроса, който е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на иска за неустойка, решен в противоречие с цитираната практика.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първи отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58/23.03.2009г., постановено по в.т.дело №38/2009г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: