О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София, 06.04.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 674/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Д. К., гр. П. срещу решение № 360 от 16.07.2008г., постановено по в.гр.дело №336/2008г. на Пловдивския апелативен съд, четвърти граждански състав, с което е оставено в сила решение №4 от 14.02.2008г., постановено по гр.дело №174/2006г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието визирано в чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. От пълномощника на К. адв. П има подадена също касационна жалба, с която се иска отмяна на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени съображения за наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация А. З. З. от гр. П. в писмен отговор прави довод за недопустимост на подадената от адв. П касационна жалба, като просрочена. Счита, че не е релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради отсъствие на идентичност в казуса предмет на спора по настоящото дело и представените от касатора съдебни решения. В подкрепа на изразеното от въззивния съд становище представя влязло в сила решение № 455 от 15.01.2004г. на Я. окръжен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Възражението за недопустимост на касационната жалба, подадена от адв. П, поради просрочие не следва да бъде уважавано. На Г. Д. К. съобщението за изготвяне на решението от въззивния съд е връчено чрез адв. П на 1.09.2008г. Срокът за обжалване на решението изтича на 30.09.2008г. Същата е изпратена по пощата чрез “Български пощи” ЕАД на 15.09.2008г. и в този смисъл е спазен срока за обжалване. Вярно е, че преди подаването й, в Пловдивския апелативен съд е регистрирана касационна жалба вх. №3472/14.08.2008г., приподписана от адв. М. Считано от датата 14.08.2008г. и като се съобрази факта, че няма лично връчено на касатора обявление, преди връчване на обявлението на пълмощника му адв. П, съставът на ВКС, приема за спазен срока за подаване на втората касационна жалба, поради което е неоснователно искането за връщането й.
По съществото на изложените в касационните жалби основания по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС приема следното:
Въззивният съд е разгледал спор по чл. 155, ал.1,т.1 ТЗ по иск предявен от Г. К. срещу “Р” О. , гр. С. за прекратяване на дружеството. Искът е отхвърлен по съображения, че ищецът не доказва да му е отказан достъп до документите на дружеството, обратното, подписвал е документи за закупуване на недвижими имоти, на приходни и разходни касови ордери, по негово настояване и решение е била занулена сметката на дружеството, след което съдружниците са си разделили сумата от 96 000 лв., приел е, че установеното известно дистанциране между съдружниците по повод на това дело, изразено в подадените до регистърния съд молби да не се вписват обстоятелства без нотариална заверка на подписите на заявителя, не доказва фактическа невъзможност за вземане на решения от съдружниците, доказателство за което е приемането на решения за предхождащ период, както и подписания от двамата съдружници протокол от 4.07.2007г., отчетено е като голословно и неубедително твърдението на ищеца, че неосъществяването на вписания предмет на дейност на дружеството не води до рентабилност и просперитет, а с настояването да бъде изтеглена сумата от 96 000 лв. от сметката на дружеството по негова вина, то е оставено без финансов ресурс и въпреки това по – късно дружеството отново е разполагало със сумата от 61 000лв., показател за осъществявана в последствие дейност. Направен е окончателен извод, че изхождайки от интересите на дружеството като цяло, не са налице важни причини за прекратяването му по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ, след като макар и при обтегнати отношенията между съдружниците, то е осъществявало търговска дейност.
Като съществен материалноправен въпрос касаторът сочи вложеното от законодателя в чл.155 ТЗ съдържание в понятието “важни причини”, като предпоставка за прекратяване на търговско дружество по иск на единия от съдружниците в дружество с ограничена отговорност. За да обоснове императивното изискване на закона за допускане разглеждане по същество на касационната жалба да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, касаторът се позовава на решаване на съществения материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС в съдебните решения №120 от 1.02.2002г. по гр.дело № 932/2001г., решение №776 от 5.05.1997г. по гр.дело № 1463/1996г. и решение №249/23.03.2004г. по гр.дело №909/2003г. на ІІ т.о. , решение №239/21.02.1996г. на ВКС по гр.дело № 86/1995г., решение от 21.03.2006г. на ВКС по т.дело №724/2005г. на ВКС І т.о. и решение №662/20.06.2006г. по т.дело №86/2006г. на ВКС ІІ т.о.
Решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска не са в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС по приложението на чл.155, ал.1, т. ТЗ при преценка на критериите за “важни причини”, при наличието, на които дружеството може да бъде прекратено. Законодателят не дефинира понятието “важна причина” и съдът е този който във всеки конкретен случая ще трябва да прецени дали са налице важни причини, които да обосноват прекратяването на дружеството с ограничена отговорност. Причините могат да бъдат от обективен и субективен характер. За съда обаче основен ориентир е интересът на дружеството като цяло, а не интересите на отделни съдружници. При преценката дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, съдилищата в цитираната практика, са изхождали именно от интереса на дружеството: дали то може да изпълнява целите, за които е създадено, да е създадена непреодолима пречка за осъществяване на регистрирания предмет на дейност, от действията на съдружниците предмета на дейност на дружеството да бъде пренебрегнат и то да не осъществява предмета си на дейност. В случая въззивният съд в правните си изводи, дали е налице важна причина за прекратяване на дружеството, си е послужил именно с критерия в цитираната практика на ВКС – дружеството може и упражнява дейността си, а доколкото са засегнати членствени или имуществени права на единия от съдружниците, то той може да ги защити по друг ред. Доводите на касатора за преценката на доказателствата по делото от съда са относими към основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице когато приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда е непълна или се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, какъвто не е настоящия случай. Изложените от касатора аргументи, с които обоснова основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нямат отношение към тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ, т.е. към формулирания от него съществен материалноправен въпрос.
В заключение отсъства релевираните от касатора основания за допускане касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №360 от 16.07.2008г., постановено по в.гр.дело №336/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, четвърти граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: