О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр.София, 08,07, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №149/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.05.2009г., постановено по гр.дело №2425/2008г. на Софийски градски съд, ІV – Г гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 18.04.2008г. постановено по гр.дело №23016/2007г. на Софийския районен съд, 29 състав. С последното е уважен искът на “БДЖ” Е. – София с правно основание чл.255 ГПК отм. срещу Д. а. “Д р” – София, че не се дължи вземането присъдено с влязло в сила решение по гр.дело № 1946/1998г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поради погасяване на правото за принудителното му събиране. Жалбоподателят Д. а. “Д р” релевира оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението за основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките по 280, ал.1, т.1, т.2 ГПК.
Ответникът БДЖ Е. – София в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото представените решения се отнасят до други случай в изпълнителното производство и поради тази причина обжалваното решение не е в противоречие със съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд.
За постанови обжалвания резултат по иска по чл.255 ГПК отм., въззивният съд е приел, че образуването изпълнително дело по изпълнителен лист от 24.07.2002г., въз основа на съдебно изпълнително основание – влязло в сила съдебно решение от 19.01.2001г., не е прекъснало течението на давността по чл.116, б”в” ЗЗД, защото молбата за образуването му не е била редовна. Давностният срок по чл.117, ал.2 ЗЗД е започнал да тече от 19.01.2001г., когато е установено по съдебен ред вземането на ДА и е изтекъл до 19.01.2006г., тъй като А. не е доказала да са извършени същински изпълнителни действия срещу Ж. упр – Пловдив по образуваното изп. дело №571/2002г. Счетено е, че не е започнал да тече нов давностен срок, защото молбата за поправка на ЯФГ на субекта, носител на задължението, и издаване на нов изпълнителен лист от 19.02.2007г. са подадени след като вече е бил изтекъл давностния срок.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е формулирал правния въпрос от значение за крайния изход на делото, а доколкото е представена съдебна практика, тя касае други хипотези по приложението на чл.116, б”в” ЗЗД. Жалбоподателят излага подробни доводи защо счита съдебното решение за неправилно и необосновано, като преповтаря доводите си от касационната жалба и основанията за касаране на неправилно решение. С общо формулирания въпрос за неправилното приложение на чл.116, б”в” ЗЗД на практика касаторът не е изпълнил изискването на чл.280, ал.1 ГПК да посочи материалноправния или процесуален въпрос релевантен за конкретния спор и обусловил решаващите изводи на съда по делото, а в случая въпросът е предприети ли са същински действия на принудително изпълнение, когато изп. дело е образувано въз основа на нередовна молба – срещу неправосубектно лице, за да се счете, че е прекъсната на давността. Не е налице и допълнителното основание – въззивното решение да е в противоречие с представената с изложението по чл.294, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика. В решение № 1* от 24.06.1969г. по гр.дело № 884/1969г. на І г.о. е прието, че давността се прекъсва с искането на взискателя да се извършат принудителни изпълнителни действия и тогава, когато тези действия са били безуспешни, поради ненамиране на длъжника, хипотеза различна от образуване на изпълнително производство по отношение на неправосубектно лице, срещу което поначало не могат да се предприемат изпълнителни действия. Различна е разгледаната хипотеза в решение № 810 от 25.03.1974г. по гр.дело №410/74г. на І г.о. за прекъсване на давността за вземане, за събирането, на което е бил издаден изп. лист по реда на чл.237, б”б” ГПК. В решение №854 от 22.04.1966 г. по гр.дело № 343/66г. на ВС е прието, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело е действие по смисъла на чл. 116, б”в” ЗЗД. Съдът не се е произнесъл счита ли се прекъсната давността, когато подадената молба за предприемане на принудителни действия е изначално нередовна, поради което не може да се приеме, че има противоречие между двете решения. Не съществува противоречие между разрешения правен въпрос по конкретното дело и този в решение № 1* от 29.09.1969 г. по гр.дело № 787/69г. на І г.о., в което е прието, че е прекъсната давността по изп. дело, образувано по нередовен изп. лист /препис от изп. лист/, но при редовно изпълнително основание / влязло в сила съдебно решение/ и предприетите и извършени изпълнителни действия, какъвто не е настоящия случай. В случая отстраняването на недостатъка на молбата, който е съществувал и в изпълнителното основание, е едва с поправката на ЯФГ в осъдителното решение и след издаване на нов изпълнителен лист на 19.02.2007г., но след като е изтекла петгодишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД. До този момент не са били предприети каквито й да е изпълнителни действия спрямо длъжника по поправеното решение, т.е. конкретния казус е различен от този по цитираното решение на ВС.
В заключение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.05.2009г. постановено по в.гр.дело № 2425/2008г. на Софийски градски съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: