О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр.София, 01.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 610/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “В” О. , гр. К. срещу решението от 25.11.2008г., постановено по в.гр.дело №540/2008г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решението от 4.08.2008г. на К. районен съд по гр.дело №889/2008г., с което касаторът е осъден да заплати на Е. В. Е. П. сумата от 1800.72 лв., представляваща цената на платена без правно основание питейна вода и канал по два броя фактури 633228/15.08.2006г. и 632145/20.07.2006г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, а в изложението си към касационната жалба поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, “тъй като в случая се касае до доброволно плащане от ищеца по споразумение от 11.07.2007г.” обстоятелство, което не е било обсъдено от съдилищата. Твърди се, че съдът не е посочил в решението си по кой от трите фактически състави на чл.55, ал.1 ЗЗД е уважил иска на ищеца, поради което решението на окръжният съд се явява нищожно. С касационната жалба са представени П. №1 от 28.05.1979г. по дело №1/1979г. на Пленума на ВС и решението от 4.08.1999г. по ВАД №17/1978г.
Ответникът по жалбата Е. В. Е. П. , чрез адв. Л в писмен отговор счита касационната жалба за недопустима, тъй като касаторът не е посочил съществения правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че е затруднено правото му на защита в процеса с представянето от касатора на двата броя актове на ВС и АС без да са наведени от касатора основания към кои оплаквания от касационната жалба се отнасят.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД от Е. <Ет&@Е. П. за осъждане на касатора за заплащане на исковата сума, като получена без основание. В исковата молба ищецът е твърдял, че в нарушение на Наредба № 4/2004г. ответното дружество не е отчитало показанията на водомерите за период не по - дълъг от шест месеца, спрямо собствения му имот, придобит на 26.07.2005г., а такова отчитане е извършено едва на 18.09.2006г. и тъй като обекта е търговски, за да не бъде спряна водата, поради появил се спор за фактурираната вода, той е заплатил стойностите по два броя фактури. За да уважи предявения иск, съдът е приел, че между страните не е доказано да е установена договорна връзка за водоснабдяване на имота чрез подписването на писмен договор, като изискуема форма за валидност, не е доказана от дружеството истинността на оспорените от ищеца фактури и карнет, че е констатирано съществено разминаване в между отразените в карнета показания за доставена вода преди и след извършеното валидно отчитане на водомера. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касатора за плащане на сумите по двете фактури въз основа на валидно правно основание, а именно подписаното от ищеца споразумение от 11.07.2007г., авторството на което е било оспорено пред първоинстанционния съд от ищеца. Според въззивния съд в тежест на ответника, съгласно правилото на чл.193, ал.3 ГПК, е да докаже, че положения върху частния документ подпис принадлежи на ищеца.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, счита, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, или да се промени съществуващата съдебна практика, поради промяна в законодателството или преодоляване на погрешни виждания относно прилагането на закона, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, какъвто не е настоящия случай. Въпреки, че се поддържа основанието бланкетно, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, която урежда три фактически състава на неоснователното обогатяване е ясна, а по приложението й има установена трайна съдебна практика, вкл. със задължителното за съдилищата П. №1/28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г. на Пленума на ВС. Доводите на касатора за отсъствие на основание за връщане на платената от ищеца сума, поради това, че плащането е станало въз основа на подписано от ищеца споразумение от 11.07.2007г., са относими към основанията за неправилност на въззивното решение/ чл.281, т.3 ГПК/, но не и към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Правнонесъстоятелно е твърдението на касатора за нищожност на въззивното решение, защото “не дава никакъв правен резултат”. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав и в писмена форма, а правният резултат от търсената от ищеца защита на материалното му право е постигнат със постановеното от съда осъдително решение.
В заключение липсва основание за допускане до касационно обжалване решението на К. окръжен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.11.2008г., постановено по в.гр.дело № 540/2008г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: