О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№134
гр.София, 21.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 523/08 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №296 от 2.06.2008г., постановено по гр.дело № 252/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №26 от 14.01.2008г., по т.дело №250/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят “Д. за о. з. – Пловдив” ЕООД обжалва решението в осъдителната му част. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение произнасянето на съда по съществени материалноправни въпроси за дължимата законна лихва, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК , в смисъл, че при увеличение на иска се предявява нов допълнителен иск към първоначално предявения относно част от същото материално право, която не е била предявена с първоначалния и от тук при увеличение на иска законната лихва се дължи от датата на увеличение на иска, а не от датата на постъпване на исковата молба в съда, съдържаща само частичната претенция или от датата на връчването й на ответната страна. Твърди се също така, че произнасянето от съда по приложението на “института на законната лихва” дължима от предявяване на главния иск до изплащането й съставлява и съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона-основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата “Търговска л. – Национален аптечен център”, АД гр. С. не взема становище по изложените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
С въззивното решение е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на “Търговска лига-Национален аптечен център” АД, гр. С. сумата от 278 064.57 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 1 799 952 лв. за периода от 17.04.2006г. до 13.06.07 г., като за разликата до 294 892.34 лв. и за периода от 20.03.2006г. до 16.04.2006г. искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че от датата на получаване на исковата молба, с конкретизацията по чл.100 ГПК/отм/ – 17.04.2006г., касаторът е изпаднал в забава за заплащане на цялата главница от 1 799 952 лв. и без значение с оглед на заявения размер е факта, че първоначално искът е бил предявен като частичен в размер на 21 632.11 лв. и в последствие увеличен на 1 799 952 лв. с определение на съда от 11.10.2006г., след като исковата молба представлява покана за плащане на цялото задължение/ чл.84,ал.2 ЗЗД/.
Въпросът от кой момент се дължи обезщетение в размер на законната лихва при забава на парично задължение, е съществен за спора. Решаващият съд е приел, че ролята на покана за заплащане на главницата е изиграла исковата молба и считано от датата на получаването й от ответника той дължи пълния размер на главницата/ чл.84, ал.2 ЗЗД/. В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, разрешаването на въпроса за началния момент на дължимост на законната лихва в противоречие с установеното от ОСГК на ВКС разрешение в ТР №1/2001г., тогава когато искът е бил предявен като частичен и в последствие е увеличен в хода на процеса. Преценката на данните по делото налагат извода, че не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на съществения за спора материалноправен въпрос от кой момент ответникът е изпаднал в забава за паричното си задължение към ищеца, не е в противоречие с тълкувателното решение на ВКС, тъй като в предмета на тълкувателната дейност не са включени материалноправните норми, които имат отношение към забавата на длъжника за изпълнение на парично задължение/чл. 84 ЗЗД/. В т.9 на ТР №1/4.01.2001г. ОСГК на ВКС е направено тълкуване на чл.116, ал.1 ГПК/отм/ и е дадено положително разрешение на процесуалния въпрос, че ищецът може да упражни правото си на увеличение на иска за първи път при разглеждане на делото във въззивната инстанция.
Не следва да се уважава основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са изложени аргументи за значението на поставения въпрос по приложението на института на “законната лихва” за точното прилагане на закона, относимо към развитие на правото.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №296/2.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 252/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: