О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 30,06,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №451/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на “Д” О. – П. чрез пълномощника му адв. Е срещу определение №415 от 4.03.2010 г. по ч.гр.д. № 350/2010г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.12.2009г. по гр.дело № 488/2009г. на Благоевградския окръжен съд. С това определение е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал.1,2 и 3 във връзка с чл.128, т.2 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно, като излага съображение, че съдът е бил задължен да му укаже допълнително да внесе целия размер на ДТ, дължима съобразно материалния интерес на ищеца. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът Е. П. М. , чрез процесуалния си представител адв. Н, излага съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно разглеждане на въззивното определение, алтернативното искане е за оставяне в сила на определението. С писмения отговор са представени определения на ВКС по чл.129 във връзка с чл.127 и чл.128 ГПК, като трайна съдебна практика по приложението на посочените текстове на закона и предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение преграждащо исковото производство, поради което и на основание чл.274, ал.3 ГПК трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за да се допусне до разглеждане на частната касационна жалба по същество.
В случая спор по фактите няма. При подаване на исковата молба ищецът – жалбоподател не е представил платежен документ за внесена ДТ, съобрано материалния интерес на предявения иск, определена на 8528.91 лв., така както изисква чл.128, т.2 ГПК. С определение № 2147/23.11.2009г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба и е разпоредил ищецът да внесе ДТ от 8 528.91 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с указание, че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. С писмена молба ищецът е представил платежен документ за внесена ДТ от 50 лв. С обжалваното определение, след като е изтекъл срока за внасяне на ДТ, съдът е прекратил производството по делото. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало с допълнително разпореждане да му укаже да внесе разликата от ДТ.
Въпросите за констатираните нередовности на исковата молба и предоставянето на процесуална възможност на страната да ги отстрани, са обуславящи крайния изход на делото, поради което жалбоподателят е изпълнил първата и основна предпоставка да формулира процесуалния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото определението не противоречи на представената по делото съдебна практика. Следва да се преценяват само актовете, които са влезли в сила, съгласно т. 3 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение не противоречи на определението на окръжен съд – Велико Търново и на САС тъй като произнасянето по тях е с оглед на конкретните факти по всяко едно от делата и характера на недостатъците на исковите молби, респ. доколко определенията на първоинстанционните съдилищата са били достатъчно ясни за ищеца точно какви нередовности на исковите молби трябва да бъдат отстранени и дали се е налагало да се дадат по – пълни указание. Обжалваното определение не е в противоречие с определение от 20.11.2008г. на ОС – Велико Търново, в което въззивната инстанция е приела, че при неизпълнение на разпореждането на съда за конкретизиране на исковата претенция в определения срок, последицата е прекратяване на производството по делото. Следователно трайно установената практика е когато исковата молба не отговоря на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК съдът да я остави без движение, като на основание чл.129, ал.2 ГПК се укаже на ищеца да отстрани нередовностите. В случая разпореждането на съда за внасяне на ДТ е ясно – да се внесе определена по размер ДТ в определен срок, което не е сторено от ищеца, т.е. не се е налагало да се дават допълнителни указания за отстраняване на нередовност на исковата молба.
Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение / определение/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай. В изложението липсва посочване, както и аргументация на въпрос, по който Върховен касационен съд да даде тълкуване или да бъде изменена съществуваща съдебна практика. Отделно от това разпоредбите на чл. 129 във връзка с чл.127 и чл.128 ГПК са достатъчно ясни и по приложението им има съдебна практика.
На отв. Е. П. И. М. с фирма “П” от гр. Г. ще следва да се присъдят разноски 100 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 9.05.2010г.
В заключение, обжалваното разпореждане на Пловдивския апелативен съд ще следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №415 от 4.03.2010 г. по ч.гр.д. № 350/2010г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.12.2009г. по гр.дело № 488/2009г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
ОСЪЖДА “Д” О. – П. да заплати на Е. П. И. М. с фирма “П” от гр. Г. разноски 100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: