О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр.София, 28.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 882/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 във връзка с чл.280 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Х” О. , гр. В. и на “С” Е. , гр. Н. срещу решение №7 от 4.03.2009г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.т.д. №262/2008 г.
Касаторът “Х” О. е обжалвал въззивното решение, в частта, с което са отхвърлени исковете му срещу “С” Е. , обективно съединени, за заплащане на сумата от 53 849лв. представляваща последва вноска по договор №6/10.05.2004г., ведно със законната лихва, считано от 9.08.2005г. до окончателно заплащане на главницата, за сумата от 13 947 лв. неустойка за забава на посочената главница за времето от 23.11.2004г. до датата на предявяване на иска, сумата от 20 577.20 лв. представляваща цялата последна вноска от възнаграждението за извършени СМР по договор №21/18.05.2004г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 9.08.2005г., за сумата от 6-68.15 лв. – неустойка за забавено плащане за периода 19.12.2004г. до датата на предявяване на иска. Обжалвано е решението, с което са уважени исковете на “С” Е. за сумата от 64300лв., частичен от общо 204 916 лв. представляваща разходи за неизпълнение на работи по проект на част ОНК за хотел “М”, к.к. “С” и за заплащане на сумата от 4800 лв. от общо 14 600 лв., претендирани разходи за неизпълнение и некачествено изпълнение на СМР за част ВиК.
Касаторът “С” Е. е обжалвал въззивното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете му за неустойка за сумата от 63 000 лв. от общо 190 000лв. за забава на изпълнение на работи по договори за изработка за строителство и за сумата от 71 200 лв. от общо 213 600 лв. претърпени загуби от платени неустойка по договори с трети лица – “Б” и “Т” поради забавено изпълнение от изпълнителя.
В касационната жалба на “Х” О. се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3, предложение първо и второ ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В касационната жалба на “С” Е. се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В писмен отговор “С” Е. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване по касационната жалба на “Х” ООД., а по съществото на касационната жалба – счита я за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
По касационната жалба на “Х” ООД:
Бургаският апелативен съд е разгледал искове по чл.266, ал.1 и чл.92 ЗЗД. За да ги отхвърли първия иск за заплащане на възнаграждение, въззивният съд е приел, че по договор №6/10.05.2004г. и №21/18.05.2004г. въззложителя “С” Е. се е разплатил с изпълнителя – касатор изцяло, поради което отразените във фактури №1192/2.11.2004г. и №1194/2.11.2004г. суми не се дължат. С приетото, че няма неразплатена работа по двата договора, съдът е отхвърлил и иска по чл.92 ЗЗД. Съдът е изложил и допълнителен мотив за неоснователност на иска за заплащане на извършена работа по фактура №1192 поради оспорването й от страна на ответника-възложител – не са посочени конкретно извършените работи, количество и единични цени. Изводите си съдът е направил въз основа на експертното заключение на в.л. Гарелова.
За да уважи насрещният иск на “С” Е. , с правно основание чл.265 ЗЗД, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото, е приел че по договор №6 изпълнителят “Х” О. не е изпълнил и не е довършил работи по част ОВК, оценени от в.л. Терзиева за сумата от 125 433 лв., частично предявен иск за сумата от 64 300 лв.важен е иск за сумата от 4800 лв., частичен от сумата от 28 382 лв. по заключението на в.л. Минков за неизпълнени детайли и дейности по ВиК.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, 3 ГПК, както основната, така и допълнителната по поставеният касатора въпрос за прилагането на чл.264, ал.2 ЗЗД за задължението на възложителя да заплати на изпълнителя извършената и приета работа, и отсъствие на възможност да откаже плащане, освен за скрити недостатъци, каквито възражения не са правени от ответника. Исковете на ищеца са отхвърлени от въззивния съд по други съображения, а именно заради извършено плащане от възложителя на всички доказани СМР. При това положение поставеният от касатора въпрос не е обусловил правните изводи на съда за крайния изход на спора по чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което не е доказана основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби, достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Изводите на съда, за липса на основание за уважаване на исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД, поради доказаното разплащане на извършените СМР по издадените два броя фактури, не са в противоречие с цитираното от касатора решение №318/27.07.1994г. по гр.дело №177/1994г. на ВС – възложителя дължи заплащане за поръчената и изработена работа, поради което не е налице и допълнителната предпоставка по т.2.
Не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпросът “може ли след приемане на изработеното, възложителят да го оспори без да е направил надлежно възражение, освен при скрити недостатъци, респ. да ги реализира чрез предварително изпълнение” поради общото му формулиране и без да е конкретно обоснован, както по отношение на приложимата правна норма, така и на съществуваща съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
Не обосновава извод за допускане до касация на въззивното решение в частта, с която са уважени насрещните искове на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора процесуален въпрос – съдът се е позовал на експертиза, която не е приета по предвидения в ГПК ред. Касаторът не е посочил нарушената процесуална норма, не е посочил дори експертизата, която е приета в нарушение на ГПК, поради което не установява наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По касационната жалба на “С” ЕАД:
За да отхвърли искът за неустойка по чл.92 ЗЗД, с основание клауза 2 от раздел ІV на всеки един от трите договора за строителство, въззивният съд е приел, че искът е предявен общо, без да е направено разграничение на неизвършените работи по отделните договори, определяне на момента, в който изпълнителят изпада в забава по всеки отделен етап, наличието на изключващи обстоятелства по всеки договор. Тъй като такова разграничение не е направено в насрещната искова молба и уточнението на насрещните претенции в съдебно заседание, съдът е отхвърлил искът като недоказан. Бургаският апелативен съд се е съобразил и с доказани обстоятелства / забава на изпълнението по причина на забава от друг изпълнител/, които са предвидени в договора като изключващи отговорността на изпълнителя за неустойка.
Искът по чл.82 ЗЗД е отхвърлен от въззивният съд по съображения, че не е доказана причинната връзка между неизпълнението на договора между дружеството – възложител и “Т” АД и по точно на основанието на удържаната неустойка от 73 602.17 евро, не е доказано основанието на рекламацията от “Б” не са представени сключените от туроператора договори за настаняване на туристи в хотела “М”, за изпълнителя “Х” О. възможността за предвиждане на вреди от неустойки и е обусловена от знание за сключени от възложителя договори с трети лица, към момента на пораждане на задължението по договорите за строителство, каквито доказателства в тази насока не са представени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът “С” Е. , като се позовава на същността на договорната неустойка по чл.92 ЗЗД – обезпечаване изпълнението на договора и обезщетяване на изправната страна за причинените й от неизпълнението вреди, не формулира правният въпрос обусловил решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска за неустойка. Твърдението, че при всички случай на констатирано неизпълнение на договора, следва да бъде приложената разпоредбата на чл.92 ЗЗД не държи сметка, в какъвто смисъл са изводите на съда, че искът трябва да бъде доказан освен по основание и по размер. Отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – посочването на релевантния за спора материалноправен или процесуален въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос за съотношението на исковете по чл.92 и чл.82 ЗЗД. По такъв правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, не е обусловил изводите му за неоснователност на двата иска, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите на касатора за неправилност на изводите на съда за неоснователност на иска по чл.82 ЗЗД, обсъждането на доказателствата по делото и изводите на касатора, че трябва да бъде уважен поне един от двата иска за обезщетяване на вредите, са доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, и приповтарят основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК поради необоснованост и противоречие със закона. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопустимост на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
С оглед на изхода на това производство, не следва да се уважава искането за присъждане на разноски.
В заключение, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допускат до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7 от 4.03.2009г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.т.д. №262/2008 г., в обжалваните му части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: