О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр.София, 01.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 584/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №76 от 19.06.2008г., постановено по в.т.дело №102/2008г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №6 от 11.02.2008г., по т.дело №36/2007г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касатора “И” О. , гр. Н. срещу “Г” О. , гр. Я. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.01.2005г. за продажба на концесионни права и инцидентния установителен иск на “Г” О. за обявяване на същия договор за нищожен. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а в изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение произнасянето от съда по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба “Г” О. не взема отношение по изложените в касационната жалба основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на концесионни права за използването на находище “Г”, като по делото не е имало спор, че към датата на сключване на договора 20.01.2005г. продавачът не е бил притежател на концесионните права, а единствено на търговското откритие – находище. Съдът е отхвърлил искът поради отсъствието на един от елементите на фактическия състав , необходим за пораждане на концесионни права/ чл.25, ал.2 ЗПБ/ – да е дадено разрешение от Министерския съвет. Въззивният съд е приел, че волята на носителя на правото на концесия, т.е. на продавача на концесионни права не е достатъчна за да бъде осъществена продажбата на права и че съдът не може да замести волята на административния орган, доколкото в чл.25, ал.2 от Закона за подземните богатства се изисква разрешение на Министерския съвет, в чиято компетентност е преценката дали купувачът е подходящия приобритател на концесионни права, съгласно чл.23 ЗПБ. Приет е за неоснователен доводът на ищеца, че договорът между страните може да бъде обявен за окончателен под условие – той да породи действие след даване на разрешение от Министерския съвет или да се даде срок на Министерския съвет да даде разрешение, а при отказ да се обезсили съдебното решение.
Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК определя съществения материалноправен и процесуално правен въпрос като такъв, който е от значение за решаване на възникналия между страните правен спор и от който зависи изхода на делото. Същественият материалноправен или процесулноправен въпрос е специфичен за всяко конкретно дело и трябва да обусловил решаващите правни изводи на съда за крайния резултат по делото. В случая същественият материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, е свързан с прилагането на чл.25, ал.2 Закона за подземните богатства. Разпоредбата гласи, че концесионни права, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, само с разрешение на Министерския съвет. В съответствие с точното съдържание на закона съдът е приел, че предвиденият в него разрешителен режим е задължителен за да настъпят правните последици на договора, както и че разрешението на административния орган не е част от волеизявлението на страните по договора, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 297, ал.2, изр. второ ГПК/отм/. Липсата на разрешение е основание за отказ да бъде изповядана сделката. Приложената от съда правна норма е ясна и не се нуждае по тълкувателен път да се изясни точното й съдържание, поради което няма основание да се допусне разглеждането на касационната жалба по същество на посоченото от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречивата съдебна практика по приложение на материалния или процесуален закон, а развитието на правото, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго, които предпоставки в случая отсъстват.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76 от 19.06.2008г., постановено по в.т.дело № 102/2008г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: