О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
гр.София, 19.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №491/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №446 от 14.03.2009г., постановено по гр.дело № 112/2009г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав, с което е отменено частично решението постановено по гр.дело №201/2008г. на Пловдивския районен съд и е уважен искът на “С” Е. срещу “Видеосат Е. за заплащане на сумата от 2000лв., представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор от 23.05.2006г. за изработка на софтуерно осигуряване на “Система за мониторинг и оповестяване на високи води на ВЕЦ “Д” до с. М., сумата от 2000лв. представляваща неустойка за забава за времето от 15.02.2007г. до 3.09.2007г. , ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 21.01.2008г. до окончателното им заплащане и разноски 600 лв. Жалбоподателят ”В” Е. иска отмяна на решението в осъдителната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на трите хипотези за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, ГПК.
Ответникът “С” Е. в писмен отговор счита, че касационната жалба не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение са уважени обективно съединени искове на “С” Е. по чл.266, ал.1 и по чл.92, ал.1 ЗЗД срещу касатора за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на последната вноска от цената на договор за изработка от 23.05.2006г. и неустойка за забавеното й изпълнение по чл. 18, раздел ІV. Въззивният съд е приел за доказано изпълнението на договора от изпълнителя и приемането на извършената работа от възложителя, и е отхвърлил като недоказани и неоснователни възраженията за прихващане с вземането на кредитора вземания на възложителя с цената на три броя контрольори и с неустойка за забавено изпълнение на възложената работа. След преценка на изложените в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК доводи, настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице основната и допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението на касатора, че съдът “ неправилно е приложил материалноправната разпоредба на чл.264 ЗЗД, че е нарушена разпоредбата на чл.9 ЗЗД, , че “неправилно е приложена нормата на чл.84 ЗЗД”, “на чл.154 ГПК” и “не е спазена разпоредбата на чл.162 ГПК “ са доводи за неправилност на въззивното решение. В изложението си касаторът преповтаря доводите за неправилно приложение на материалния закон, развити в касационната жалба/ чл. 264 и чл.265 ЗЗД/, за необоснованост на въззивното решение поради несъответствие между правните изводи на съда и установените по делото факти, за допуснато от съда нарушение при прилагането на процесуалните норми за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса / чл.154 ГПК и предоставеното от закона право на съда по чл.162 ГПК да определи размера на иска, когато е доказан по своето основание, всички доводи за отмяна на съдебното решение, поради неговата неправилност/ чл.281, т.3 ГПК/. Към основанията за неправилност спада и оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по цялото му възражение за прихващане със сумата от 3000 лв., а е приел, че възражението е предявено като частично за сумата от 1000 лв. от 3000лв. От изложеното следва, че касаторът не е формулирал значимия за крайния изход на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, като основополагаща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол/ чл.280, ал.1 ГПК/, което обосновава извод за отхвърляне на искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Настоящият състав счита, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице и поради липсата на противоречие с цитираното решение №1661 от 6.12.1999г. по гр.дело № 972/1999г. на ІV г.о. на ВС, доколкото разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД изрично сочи, че извършването на действия по приемането на работата е задължение, а не право на възложителя. Вярно е, че приемането на извършената работа обхваща два момента : фактическото приемане на извършената работа и признанието, че извършеното съответства на поръчаното. В случая, въззивният съд е обосновал становището си, че ответникът дължи последната вноска от цената, с приемане на работата от главния възложител НЕК ЕАД клон “В”. Съдът е обсъдил съставения на 20.12.2006г. приемателен протокол за приемане и въвеждане в експлоатация на цялата оповестителна система, а доколкото между страните по договора за изработка не е съставен протокол за приемане, съдът е приел, че това е задължение на двете страни по договора и те е следвало да положат усилия за изпълнението му. Дали възложителят е предприел действия по съставянето на констативен протокол за приемане е въпрос на конкретни факти. Дори тези факти да са неправилно установени, то това би могло да съставлява основание по чл. 281 ГПК, но не и такова за допускане на касационен контрол. Цитираното от касатора решение от 5.09.2007г. по ВАД 57/2006г. не следва да се коментира, защото е постановено от арбитражен съд. Чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК обхващат само съдебните актове на гражданските съдилища, но не и актовете постановени по арбитражни дела и тези постановени от административните съдилища.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото касаторът не се позовава на задължителна за съдилищата съдебна практика, каквито са тълкувателните решения на ВС и ВКС, на постановления на Пленума на ВС, или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице и втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й или поради промени в законодателството да се промени съществуващата съдебна практика по приложението на материалния или процесуален закон. В случая касаторът не излага правни аргументи, свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а наново обсъжда фактите по делото и доказателствата, които ги установяват за изпълнение на клаузите за договора за изработка, за разпределение на доказателствената тежест в процеса между страните, за сроковете за изпълнение на възложената работа и заплащането на цената на отделните етапи от изпълнението, неправилните изводи на съда, че изпълнителят не е изпаднал в забава, все аргументи за неправилност на решението.
В заключение касаторът не установява основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
На ответника по касация ще следва да се присъди документираното възнаграждение за адвокат в договора за правна защита и съдействие от 12.05.2009г.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №446/14.03.2009г., постановено по в.гр.дело №112/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “В” Е. , гр. П. да заплати на “С” Е. , гр. П. разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: