О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр.София, 08,07, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 67/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 във връзка с чл.280 ГПК и е образувано по касационна жалба на “А” О. – София, чрез адв. Д срещу решение №1213 от 28.09.2009г. на Софийския съд, постановено по в.гр.д. №2686/2008 г., с което е оставено в сила решение от 19.06.2008г. по гр.дело № 372/2009г. на Софийски градски съд. С последното е уважен иск на “М” ЕО. – София за сумата от 68 674.96лв., представляваща цената по договор за изработка от 14.09.2005г., сумата от 8527.68 лв. обезщетение по неизпълнено договорно задължение по анекс №5/13.07.2005г. към същия договор и график за изпълнение на монтажни работи – приложение №7 и за сумата от 4 120.49лв. уговорена неустойка. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 9662.34лв. Решението е постановено при участието на третото лице “Н” ООД. Касаторът “А” О. иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, касационни основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.31 пр. първо и второ ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Твърди, че в противоречие с установената практика са изводите на въззивният съд, че е приета работата по договора за изработка. С приложението към касационната жалба касаторът представя три броя решения на отделни състави на ВКС.
Ответната страна “М” ЕО. – София оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения в писмено възражение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “А” О. , поради следните съображения:
За да постанови въззивното решение в обжалваните части, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че предвид договореностите между страните по договора от 14.09.2004г. за доставка и монтаж на алуминиева дограма, събраните по делото доказателства за отношенията между страните по изпълнението на основния договор и анексите към него, и заключението на съдебно-техническата експертиза, искът за заплащане стойността на неприетите по вина на изпълнителя работи и неразплатени СМР възлиза 68 674.96 лв. Присъдена е и неустойка за неизпълнение на паричното задължение в тридневен срок, считано от поканата за плащане.становено е, че възложителят е изплатил авансово по изпълнението на договора сумата от 59 034.55 лв., която е приспадната от общо дължимата сума. Въззивният съд е отказал да заплати на ответника разноски в претендирания размер, тъй като не е доказано заплащането на упълномощеното лице.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които в случая релевират на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.
Не е налице противоречие с константна практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК доколкото касаторът не се позовава на задължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС според т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Основанието му за допускане касационно обжалване на въззивното решение ще следва да се преквалифицира по т.2, след като касаторът се позовава на съдебна практика на отделни състави на ВКС, която не се явява задължителна за съдилищата, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърденията на касатора, че въззивният съд не е съобразил, че работата е извършена при съществени недостатъци, са относими към поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Изводът на съда, че не е доказано поддържаното пред въззивния съд твърдение за недостатъци при изработването на дограмата, е изведен от заключението на техническата експертиза. Последната е установила, след като е прегледала документацията по приемането на сградата от Държавна комисия на РДНСК, че в нея не се съдържат констатации за некачествено и лошо изпълнени работи. Отделно от това съдът е приел, че касаторът не е представил доказателства, с които да установи некачествено извършена работа по монтажа на дограмата, не е отговорил на поканата на изпълнителя за съставяне на акт за приемане на работата и доколкото е съставил протокол констатации за изработеното от ищеца с трето лице, той е непротивопоставим на изпълнителя. Т.е. развитите от жалбоподателя оплаквания, са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос, че възложителя дължи възнаграждение за приетата работа. В случая за да уважи искът по чл.266, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че с поведението си възложителя е възпрепятствал приемането на извършената работа, като не се е отзовал на поканата на изпълнителя за съставяне на приемо – предавателен протокол по чл.5, раздел ІV на договора, т.е. жалбоподателят не може да извлича полза от собственото си неправомерно поведение. От друга страна съдът е приел, че сградата е приета от Държавна приемателна комисия без забележки за недостатъци. При преценката на конкретните факти свързани с приемането на извършената от възложителя работа, като предпоставка за заплащане на уговореното възнаграждение, обжалваното решение не е в противоречие с решение № 240 от 14.06.2007г. по т.дело № 1026/2006г. на ВКС, ТК. В последното е прието, че одобряването на работата от поръчващия само по себе си обуславя невъзможност в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 и сл. ЗЗД, вкл. чрез разваляне на договора. Неотносимо към матералноправния въпрос за приемане на извършената работа е решение №586 от 21.06.2007г. по т.дело № 227/2007г. на ВКС, ТК, което съдържа произнасяне за правото на поръчващия в случаите на недостатъци на вещта по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Няма връзка с правния въпрос за приемане на работата на изпълнителя решение №36 от 7.04.2009г. по т.дело №783/2008г. на ВКС, ТК, в което се съдържа произнасяне по процесуалния въпрос за характера и допустимостта на възражение за прихващане.
Не може да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпросите относно задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение само за приета работа, има трайно установена съдебна практика, поради което разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не се налага и тълкуване на материалноправни разпоредби /чл. 258 и сл. ЗЗД/, приложими към сключения между страните договор за строителни услуги, нито се налага изоставяне на дадено от съдилищата тълкуване на закона, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на “А” О. – София не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Ответникът не представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от упълномощителя, поради което искането по чл.81 ГПК не следва да се уважава.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1213 от 28.09.2009г., постановено по в.гр.д. №2686/2008 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………
гр. С., ……………………. 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 67/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “М” ЕО. – София срещу определението на Софийския апелативен съд от 9.10.2009г., с което му е отказано заплащане на направените от дружеството разноски пред въззивния съд. Разноските представляват платено адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. по договор за правна помощ от 4.02.2009г.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът “А” О. – София не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа частната жалба и доказателствата, приема следното:
Жалбата е основателна.
На стр.24 на гр.дело №2686/2008г. на САС е приложен договор за правна помощ от 4.02.2009г. между дружеството – жалбоподател и Адвокатско дружество “Щ” за процесуално представителство по гр.дело №2686/2008г. по описа на САС при уговорено възнаграждение от 6000лв. В чл.2, т.2 на договора е направена декларация от страните по договора, че възнаграждението е заплатено изцяло на дружеството. Договорът е подписан от двете страни – упълномощен и упълномощител, поради което в тази част представлява разписка за плащане на уговореното възнаграждение. Правото на разноски за ответника произтича от разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК с оглед на резултата от въззивното обжалване – неуважаване на въззивната жалба на насрещната страна.
С оглед на тези факти, обжалваното определение е неправилно и ще следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.81, във връзка с чл.248, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 9.10.2009г. на САС, постановено по в.гр.дело №2686/2008г., с което е отказано на “М” ЕО. заплащане на направените от дружеството разноски пред въззивния съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА “А” О. – София да заплати на “М” ЕО. – София разноски 6000лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.дело № 2686/2008г. на САС.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: